Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
ГЛАВА 54
10.35 ч.
- ... главната читалня, в която се намираме в момента, е съставена от седем нива...
Двамата мъже обръщаха внимание на думите на младата екскурзоводка само доколкото да запазят дистанцията между себе си и гласа й непроменена - простата техника за поддържане на достатъчно разстояние между себе си и групата, за да останат извън полезрението на посетителите. Нямаха време да се преоблекат след пристигането си и деловите им костюми в черно и сиво, които в Оксфорд им бяха помогнали да се слеят с тълпата, ги правеха подо-зрителни в египетската библиотека. По-добре беше да се държат на разстояние и да избягват излишните погледи.
Продължаваха да се движат зад редиците лавици отстрани на групата. И двамата Приятели се бяха заели с отработена и убедителна преструвка, че преглеждат книгите. От време на време вземаха някоя и я прелистваха. Всеки страничен наблюдател щеше да ги помисли само за запалени читатели, разглеждащи колекцията на библиотеката. В действителност вниманието им бе приковано само върху едно: върху младата жена, която бяха проследили от Оксфорд дотук.
Доктор Емили Уес, чиято точна връзка с Пазителя си оставаше загадка, но за която вече нямаше съмнение, че е свързана с библиотеката. Емили Уес, чийго обикновен полет от Англия бе продължил един час повече от техния с частния им самолет, така че им беше лесно да стигнат в Египет преди нея. Емили Уес, всяко движение на която сега се следеше, целият живот на която се превръщаше в абсолютен център на вниманието на Съвета. Дори докато те я следяха тук, в дома й в Минесота друг екип търсеше още информация.
Емили Уес, която сега стоеше сама, отделена от групата.
Вторият мъж погледна към първия над страниците на отворена книга. И той забеляза, че мишената им се е отделила от групата и вече стои сама. Достъпна.
„Чакай - каза си решително Джейсън, като знаеше, че изражението му ще предаде съобщението на неговия партньор, без да се налага да прибягват до думи. - Чакай и я следвай.“
Хората им бяха разположени на стратегически места в библиотеката, близо до четиримата служители, които Съветът следеше от месеци. Всеки от тези мъже е възможен кандидат за Библиотекаря, който тайно работеше в Александрия. Бяха наясно, че враговете им, Обществото на библиотекарите, държи служител в града - известно им бе от години, - и постепенно бяха стеснили обсега до тези четирима. До момента обаче Съветът така и не бе успял да намери категорични данни, които да разкрият кой от четиримата е техният човек. Някой друг щеше да изпълни задачата вместо тях. Емили Уес просто трябваше да се приближи към този, към когото я бе насочил Пазителят, и тогава щеше да им се изясни кой е техният човек. Библиотекар, работещ на това място, трябваше да е с висок ранг в йерархията на Обще -ството - някой, от когото Съветът можеше да получи нови подробности и информация. Емили Уес щеше да ги отведе право до него. А после, ако това е единственото, което знае ше, можеха да й отнемат и информацията, и живот а.
ГЛАВА 55
>10.40 ч.
Най-трудната част бе да реши откъде да започне. Размерите на библиотеката правеха всяко възможно решение произволно, но знаеше, че все отнякъде трябва да започне. Качи се обратно по малкото стълбище, по което екскурзоводката бе слязла няколко минути преди Емили да се отдели от групата, до панел с плексиглас, показващ плана на главната читалня. Извади блекбърито, кликна на екрана и извика надрасканите думи, които бе снимала в Оксфорд.
„Намерих наследството на Птолемей“ - помисли си тя, препрочитайки издълбания на ръка първи ред. Под него се намираха трите думи, за които предусещаше, че трябва да я отведат до място тук, в Библиотека Александрина: стъкло, пясък, светлина.
„Да започнем от началото. Стъкло.“
Нямаше представа какво общо може да има стъклото с мисията й да открие изчезналата Александрийска библиотека, но тази част от сградата, която бе посветена на историята на града, не можеше да е лоша отправна точка.
Като си спомни гордостта на екскурзоводката от достъпните за всички компютърни терминали, разпръснати из Библиотека Александрина, Емили се запъти към близък компютър и избра английската версия на каталога от менюто на екрана. Появи се познат интерфейс на търсене - приличаше на другите каталози на академични библиотеки, на които се бе натъквала в различни институции в процеса на работата си. Бързо стигна до точния интерфейс и въведе критериите си за търсене. Огледа редовете с резултати и видя „История: Александрия (древна)“, а до нея - поредица от цифри, които я насочваха към ниво 4, ред 25- 63. Върна се до плексигласа, видя как да стигне до мястото и се обърна да тръгне нататък.