Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Самоличността на Библиотекаря, когото се опитваше да открие Емили Уес, им стана ясна в мига, в който я видяха да влиза в подземния комплекс. От четиримата кандидати, които Съветът беше преценил като възможни Библиотекари в града, трима работеха в горните кабинети на Библиотека Александрина. Само един работеше в недрата й Докато нишките, които Пазителят бе оставил на Емили Уес, я привличаха все по-навътре и по-навътре в подземията на сградата, Джейсън стесни кръга на възможностите и откри мишената си.
„Антун е“ - съобщи той на целия екип чрез есемес, настроен за групово изпращане. В коридорите на подземията, с техните каменни стени и твърди подове, не можеше да рискува Уес да дочуе гласа му дори като шепот.
Приятелите, разпръснати из сградата, мигновено разбраха какво означава съобщението от две думи и започнаха да се преразпределят. Човекът, който следеше Антун, се отдръпна от мястото си: сега, когато знаеха, че Антун е мишената, не желаеха да са прекалено близо. Не беше нужно да подплашват Библиотекаря, а камо ли Емили Уес. Джейсън и партньорът му продължиха да я следят отдалеч.
Единствената им грижа беше да не ги забележат нито Уес, нито човекът, с когото тя щеше да се срещне. Приятелите не споделяха очевидния й страх да не я зърне някой друг по коридорите. При кацането им в Египет ги очакваха фалшиви карти за достъп и фалшиви значки и ги носеха, закачени на реверите си. Сивите им костюми изглеждаха не на място сред туристите и студентите горе, но в подземието, в което се вършеше същинската работа, им бяха доста полезни. Всеки въпросителен поглед щеше да зърне двама специалисти по технологиите, оглеждащи библиотеката за съдържанието и състоянието на скенерите и оптичните устройства, каквито имаше много. Видът им отговаряше на образа, а и Приятелите притежаваха богат опит в убедителното представяне на ролите си.
След няколко минути търсене и оглеждане мишената спря пред една врата. Там нещо бе привлякло вниманието й Джейсън направи знак на партньора си и двамата заеха позиция в ъгъла, където по-късият коридор се срещаше с по-дългата галерия. В тъмнината мястото бе идеално за наблюдение, без самите тях да ги видят.
Щом вратата се отвори и мъжът застана на прага, Джейсън се задейства мигновено: извади телефона си, тихо щракна снимка на мъжа и с натискане на няколко бутона я изпрати на Секретаря.
„Антун“ - помисли си той, потвърждавайки за себе си неговата самоличност. Най- после бяха намерили своя Библиотекар.
Емили Уес обаче очевидно не го познаваше. Последва странна сцена със затваряне на вратата, доктор Уес заразгръща някакви листове и си заговори сама, след което вратата отново се отвори. Мургавият Антун, на външен вид уважаван служител на библиотеката, отправи студен поглед към Уес.
- Влезте.
Джейсън знаеше, че е време да действа. Уес влезе в кабинета, Антун затвори вратата след нея, а Джейсън се приближи и извади от джоба си малко дигитално устройство. Безшумно
прикрепи специалния микрофон към касата на вратата и пъхна в ухото си слушалка. Докосна с пръст поредица от бутони на дисплея и нагласи микрофона на оптимални настройки. Устройството изпълняваше идеално функциите си и Джейсън можеше да чува през вратата така, сякаш изобщо я нямаше.
Натисна още няколко бутона и устройството започна да изпраща дигитализирания разговор през късообхватна мрежа. Вторият Приятел, вече извадил и включил миниатюрното, побиращо се на дланта му компютърче, прихвана сигнала и го препрати към кабинета на Секретаря.
Докато Библиотекарят и Уес разговаряха в кабинета, думите им безпрепятствено летяха през огромната мрежа на дигиталното пространство, предаваха се с кристална яснота от двата малки говорителя в офис в Ню Йорк милисекунди след изричането.
Секретарят седеше зад дъбовото си бюро и слушаше всяка дума.
ГЛАВА 61
11.45 ч.
- Влезте.
Мъжът изрече думите бавно - смесица от заповед и колебание. Планът, задействан от Пазителя, бе в критичната си фаза и работата, извършена, за да подготви Емили Уес за ролята й - по-голямата част от която бе реализирана, без Уес дори да подозира за това, - наближаваше кулминацията си.