Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Очите й пребродиха драскулките по стените. Повечето бяха на арабски, но някои бяха на някаква писменост, основана на латинския, която тя не разпозна докрай. Все пак разбра, че повечето са имена. Имена на хора.
Също толкова бързо, колкото бяха дошли, идеите за великата древност изчезнаха и Емили се усмихна, осъзнала какво вижда. Мислите й се върнаха към Уилис Хол в колежа „Карлтън“, където преди години като студентка последна година с приятели бяха уважили стара и достойна традиция на учебното заведение. Късно през една майска нощ, като работеха на тъмно, за да не привлекат вниманието на вездесъщите патрули в колежа, се изкачиха тайно по кулата от жълти тухли, въоръжени с химикалки, и написаха имената си на старите и общо взето рядко виждани от хора стени. Добавиха драскулките си към стотиците други, които вече бяха там - останки от дългогодишната история на колежа. Беше нещо като ритуал на прехода: да оставиш знака си върху камъка на колежа, преди да се отправиш към очакващото те след завършването. Запреглежда десетките имена, надраскани в камъка на подземния коридор, и осъзна, че трябва да е еквивалентна традиция на египетските строители: да издълбаят имената си в историята, в сградата, която са създали със собствените си ръце, но в която навярно никога повече нямаше да влязат.
Емили пристъпи още по-напред в малкия коридор и се озова пред врата. На нея нямаше никакво име и беше заключена. Два пъти опита бравата, като я натискаше с нарастваща сила, но тя не помръдна. Изпита отчаяние, което я изненада. „Ами ако това, което търся, е тук, а аз не мога да стигна до него?“ Списъкът с имена, издълбани в стената, колкото и несвързани да бяха помежду си, бе увеличил нивото на адреналина й и чувството за очакване. Вратата обаче не поддаваше.
Направи още няколко крачки напред, стигна до края на малка ниша и се обърна, за да може, докато върви обратно, да гледа отсрещната стена. Срещу първата врата имаше втора. На нея също нямаше нито номер, нито табелка с име.
И тогава ги видя. Наскоро надраскани в камъка малки и груби букви на английски. Една -едничка дума.
СВЕТЛИНА
„И така, все пак няма да ми се наложи да дешифрирам знак“ - помисли си Емили. Светлината, която търсеше, беше малко по-...очевидна. Прикова взор в думата, сякаш, ако я погледнеше достатъчно напрегнато, щеше да я накара да й разкрие някаква тайна.
„Това е мястото - помисли си - и тази е вратата.“ Сведе поглед към дървената врата пред себе си и докато го правеше, почувства как кожата й изстива.
Сега вратата беше отворена. В рамката й стоеше мъж с прикрита зад черна брада тъмна кожа и черни очи, приковани право в Емили.
ГЛАВА 59
11.35 ч.
Погледът на мъжа се впи в станалото пепеляво лице на Емили. Новопоявилият се бе облечен в традиционен костюм и вратовръзка в два различни оттенъка на светлокафяво.
Мургавият му тен се подчертаваше от късата, грижливо подстригана катраненочерна брада. Оредяващата му коса бе със същия забележителен цвят, но смекчена на слепоочията и ушите от леки оттенъци на сиво. Очите му се забиха право в Емили с ужасяваща съсредоточеност.
- Какво искате? - проговори внезапно той. Тонът му изглеждаше още по-твърд поради гърления арабски акцент.
Емили нямаше идея какво да каже. Отговорът й зависеше единствено от това кой е този човек и дали е свързан, или не с разследването й и с думата, надраскана над вратата на кабинета му. Имаше ли нещо общо между него и посланията и знаците, оставени от Арно в библиотеката? Или беше просто служител в библиотеката, случайно попаднал в стаята? Емили нямаше представа откъде да започне.
- Аз... аз съм... - запъна се тя.
Мъжът бавно я огледа от горе до долу, докато тя пелтечеше и накрая млъкна. После отново прикова погледа си право в нейния. Не каза нищо, само чакаше. Дали поради преднамерена уловка, или просто поради грубост, нямаше да я улесни.
„Трябва да мина покрай него. Не мога да го оставя да ме спре.“
Мисълта на Емили препускаше в трескаво търсене на подходящите думи, но единственото, което успя да измисли, беше очевидното извинение. Помъчи се гласът й да проз вуч и с покойно:
- Много съжалявам. Мисля, че загубих туристическата си група и се...
- Съжалявам - прекъсна я мъжът. - Много съм зает.
Но продължи да стои в рамката на вратата, без да отмества поглед и на сантиметър от този на Емили. Не вдигна ръка, нито погледна към бюрото си, нито направи някакъв друг жест, който обикновено би придружавал подобен опит да се измъкне от нежелан разговор. Стоеше абсолютно непоклатим. Отпуснатите му край тялото ръце не трепваха.