Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Седна облегната възможно най-назад на един твърд стол със сиво-синкава дамаска и остави слънчевата светлина отгоре да отвлече вниманието й от гледките наоколо. Пак затвори очи и се опита да се съсредоточи.
„Уликите в Оксфорд бяха измамни - напомни си тя. - Езикът им беше точен и целеше да заблуди четящия при първо четене.“ Извади телефона си и за стотен път се взря в снимката от църквата.
„Наследството на Птолемей“ - каза си и отново си припомни думите на Уекслър какво означава „наследство“: нещо, което човек притежава сега, а не нещо изчезнало. Това напътствие я беше довело тук. Вероятно трябваше още веднъж да го последва, да промени подхода си. Вместо да обикаля из библиотеката и да търси нещо, в което има важен елемент от наследството на царя, трябваше да започне от предположението, че това е неговото наследство. „В момента седя в него“ - помисли си, отвори очи и за сетен път огледа сцената. „Какво има тук, на това място, и то свързва трите понятия?“
На съседен компютърен терминал една жена тракаше по клавиатурата си и от малките слушалки в ушите й се носеше музика. Емили не можеше да е сигурна, но жената май тихичко пригласяше. Музика, тананикане, печатане, щракане на компютър - жената, изглежда, беше седнала на това бюро, на този компютър, в този момент специално за да разсее Емили.
Емили затвори очи и облегна глава назад на стола, остави слънчевата светлина да покрие лицето й и да успокои кръвта й.
И тогава я осени прозрението.
„Слънчева светлина.“ Светлина, която се изливаше от горе надолу. Имаше само един начин, по който е възможно това да се случи. Очите на Емили рязко се отвориха.
„Стъкло.“ Огромният наклонен таван представляваше великолепна мрежа от стъклени панели, пропускащи египетското слънце. Всеки от тях бе обхванат в гранитен алков и всички те създаваха пресичаща се мрежа от панели, които превръщаха златистожълтата светлина в мекото сиво, което изпълваше библиотеката отдолу.
Емили се изправи на стола си. „Стъкло, пясък, светлина.“ Отново погледна към екрана на блекбърито си и изображението изведнъж й се стори различно. Ново. Имаше нещо, което преди това не беше забелязала: форма. Който и да е надраскал съобщението в дървената преграда на олтара в Оксфорд, не е написал трите думи една до друга. Бяха издълбани в дървото вертикално. Думата „стъкло“ не се намираше до другите, а над тях.
СТЪКЛО
ПЯСЪК
СВЕТЛИНА
Емили отново погледна към наклонения таван високо над главата си. Тук, в средата на наследството на Птолемей, стъклото се издигаше над всичко.
Възможно ли бе тези думи да са карта? Общ план, който Емили трябваше да последва?
Върхът на библиотеката е от стъкло. Тя е построена на египетски пясък. Емили погледна към снимката. „Под пясъка, светлина.
Трябва да сляза на сутерена. “
ГЛАВА 56
11.00 ч.
Още докато слизаше по едно стълбище след друго и от време на време свиваше сред лавиците, за да не привлече с целеустремената си походка вниманието на малкото дежурни уредници и други служители, Емили почувства как увереността й нараства. Трите думи на снимките й представляваха план, който й казваше да се придвижи към тази част от сградата, която се намираше под пясъка, под надземното ниво. Там щеше да открие „светлината“, която се намираше под другите две думи в нишката - сигурна беше. Както всеки историк знаеше, светлината беше символ на истината в почти всички култури.
„Истината лежи под тези стени.“
С приближаването към най-долното ниво ускори крачка. То приличаше на всички други: групички бюра, компютри и маси на осветената от слънцето най-долна площадка, с много редици осветени лавици, които преминаваха в редовете зад горния етаж.
Емили отстъпи настрани от стълбището, приближи се към рафтовете и се запъти право към стената в задния край на редиците им. Тук всичко беше по-тъмно - само изкуствените вградени лампички осветяваха мрака под единайсет етажа съвременен дизайн.
Тя стигна до стената, варосана и чиста. Целостта на дългата едноцветна фасада беше нарушена само на две места от поредица портрети и постери и от три двойни дървени врати: по една във всеки от двата края и една в средата. Тя импулсивно се отправи към вратата отляво. Опита се да натисне дръжката. „Заключена.“
Миг по-късно беше до вратите в центъра. Изглеждаха същите като първите и също бяха здраво заключени. Сигурността на Емили обаче не изчезна. Въпреки двата неуспеха беше убедена, че е на вярната следа.
Приближи се към третата врата. Сърцето й препускаше лудо.