Изчезналата Библиотека

Беше важно, критично Емили Уес да разбере какъв е залогът. Той трябваше да й помогне.

- Това, разбира се, не е истинското ми име - обясни той. - Казвам се Атанасий, макар че колегите ми тук ме познават като доктор Антун

В гласа му имаше искреност и очевидната му прямота леко поуспокои нервите на Емили.

- А фразата „петнайсет, ако е до сутринта“? - попита тя.

- Така се наричаме. Нещо като знак за идентификация. Прост начин да говорим един за друг, без да разкриваме истинската си самоличност.

Той млъкна и зачака на лицето на Емили да се появи признак на разбиране. Тя обаче си остана все така объркана и подозрителна.

Този път Атанасий стана, осъзнал, че трябва да направи нещо повече, за да спечели доверието на Емили. Направи една-единствена крачка през малкия кабинет, отвори шкаф с папки и извади невзрачен лист, пъхнат там сред безброй други.

- Това пристигна миналата седмица - оповести той и подаде листа на Емили.

На него тя видя кратка, написана на ръка бележка: „Доктор Емили Уес трябва да пристигне скоро. Ако знае какво да каже, кажи й това, което трябва да узнае.“

Емили почувства как гърлото й се свива. Почеркът беше на Арно Холмстрацд, същият като от писмата в чантата й Дори ръждивочервеникавото мастило беше същото.

Атанасий Антун се върна на мястото си.

- И така, какво е то, доктор Уес?

Емили отправи поглед към него.

- Кое какво е?

- Какво е това, което трябва да узнаете?

Внезапното преминаване на разговора във въпроси и отговори я завари неподготвена.

- Какво трябва да узная ли? Всичко. Абсолютно всичко. През последните двайсет и четири часа буквално прекосих света, като знаех само, че търся изчезналата Александрийска библиотека и...

Тя зарови в чантата си, извади писмата на Арно и погледна към първото.

- И това „общество, което я придружава“.

Погледна към мъжа насреща.

- Да заключа ли, че сте член на това Общество?

Реши, че спокойно може да свали картите на масата и да изпита събеседника си за малкото подробности, с които бе запозната.

Атанасий направи пауза. При нормални обстоятелства никой Библиотекар никога не би говорил за ролята си, за Обществото или за библиотеката. В хода на историята мнозина бяха предпочитали затворничество и дори смърт, отколкото да разкрият ролята си в благородното начинание. Но инструкциите на Пазителя бяха ясни. Емили Уес бе избрана за определена роля и трябваше да узнае истината, дори и ако с предоставянето на това знание той трябваше да наруши протокол, действал векове.

- Да - отговори най-после той съвсем искрено. - Но трябва да ви поправя, доктор Уес. Библиотеката, която търсите, не е изчезнала.

Замълча за момент, за да даде на Емили време да възприеме думите му.

- Тя е скрита.

Емили незабавно се втурна по следата.

- Значи Арно я е открил - каза тя - и двамата работите заедно, за да запазите съществуването й в тайна?

- Не точно - размърда се неспокойно на стола си Атанасий. Уес наистина не разбираше ситуацията. - Нямаше нужда да я откриваме, защото тя никога не е изчезвала. Винаги е била скрита и за нея са се грижили. Преднамерено.