За честта на Прици

Двадесет и седма глава

Издигането на брат му Ед като основен стълб в семейство Прици дразнеше Винсънт. Естествено, Корадо, бащата, беше силата в семейството и Винсънт никога не го оспорваше. Но той считаше, че Ед беше придобил властта си с непочтени към брат си средства; Ед беше настоявал да получи образование.

Винсънт, доста грубовато яко момче, напусна училище на дванайсет години, за да работи с баща си. Той запечата в съзнанието си момента на клетвата за вярност; бе на двадесет години и Анджел Партана стана негов кръстник. Винсънт беше приел всяка клетвена дума към fratellanza-та субективно, сякаш тя защитаваше лично него. Това означаваше: взаимна помощ за всеки член на обществото, в случай на нужда, каквато и да е тя; пълно подчинение на висшестоящите; обидата срещу един от тях е обида срещу всички и трябва да получи възмездие на всяка цена; никога не разкривай имената или тайните на обществото и не се обръщай към правителствените институции за справедливост. Винсънт безкомпромисно спазваше тези правила, защото беше един Прици, и то от върха, а те, правилата, бяха създадени да го защитават.

Но Ед никога не беше проявявал какъвто и да е интерес към „Посвещението“. Завърши университета като един от първите в курса си. Винсънт му се подигра, когато Ед поиска разрешение от баща си да отиде в колеж. Изненада се и се срамуваше, когато Ед влезе да учи право. Според Винсънт брат му се беше измъкнал от задълженията си, защото и Винсънт поддържаше старата сицилианска поговорка, че колкото по-малко се променят нещата, толкова повече те си остават същите. Ед се опитваше да променя всичко. Какво, по дяволите, му беше хубаво на едно образование по мошеничество? Когато приятелите му от детинство Бен Сестеро и Хари Гароне отидоха да учат някакви си там науки, дори имаше моменти, в които Винсънт се тревожеше, чудейки се как семейството ще я кара занапред.

Той се обнадежди, когато след две години следване Чарли Партана прояви здрав разум и напусна университета, но горчиво се засегна, защото Чарли се върна във вечерен факултет, за да го завърши след като беше „посветен“.

Винсънт ненавиждаше училището от времето, когато Ед се върна и пое деловата работа на семейството. Поп нямаше никакви възражения, казваше, че Ед, Бен и Хари щели да утроят бизнеса, а може би да спечелят и повече. Винсънт така и не разбра защо Поп толкова залагаше на закона. Но когато Ед си дойде, вече адвокат, започна да вижда и дълбоко да се възмущава, че тази негова дейност, същинският бизнес на семейството, който финансираше всичко останало с освободения от данъци капитал, се ръководеше от загубения Едуардо.

Неочакваното надмощие на Едуардо беше за него удар с чук по главата. Ед беше в крак със закона. Той знаеше как да направи всичко. Ходеше и се връщаше от Вашингтон, Кемп Дейвид, беше приятел на президентите. Водеше сенатори, конгресмени и министри от кабинета на лов или на разходки с яхта из Карибите или в имението си в Палм Спрингс, където Винсънт отказваше да ходи. Но никога не посещаваше Вегас. Беше твърде чист за Вегас.