Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Бостич не каза нищо. Джипът на заместник-шерифа, който Улф бе забелязал, се движеше вляво от него, покрай сградата. Приближи се предпазливо и спря на трийсетина метра от лявото крило на боинга. Заместник-шерифът остана вътре.
„Явно са му казали да стои на разстояние — помисли Кен. — Ако успея поне да ги накарам да заредят гориво, ще имам шанс.“
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 15:12
Кет се обади на агент Кларк Робъртс във Вашингтон, но й казаха да почака. Тя нямаше време за губене, затова затвори и се свърза с „Информация“ в Телърайд и после с диспечерката на шерифа.
— Вече говорихме с централата на ФБР във Вашингтон — казаха й оттам. — Те ни казаха същото.
— А уведомиха ли ви, че полицаите трябва да са скрити?
— Не, но заместник-шерифът спомена за това.
— Добре. Моля ви, кажете им го пак.
— Откъде да знам, че сте… законни?
— А как разбрахте, че Вашингтон са законни? — сряза я Кет и мигновено съжали за тона си. — Вижте, нямам време нито да се моля, нито да доказвам самоличността си, но аз съм агент на ФБР и искам незабавно да предупредите всички, които са се отправили към летището, да изключат светлините и сирените, да стоят настрана и да чакат инструкции.
Диспечерката явно се колебаеше. Накрая каза:
— Добре.
— Там вече има някой, така ли? — попита Кет, после чу разговора на жената с още някого:
— Гарсия слуша. Как така да се скрия? Та аз съм вече на летището.
Сърцето на Кет се сви.
— Диспечер, говори агент Бронски. Може ли да ме свържете със заместник-шерифа?
Изведнъж Кет усети на рамото си една ръка и вдигна глава. Бил Норт й сочеше пилотската кабина.
— Готвят се за кацане, Кет. Искаш ли да се обадиш оттам?
Тя кимна, скочи и му даде телефона.
— Благодаря, Бил.
Джеф я чакаше с клетъчен телефон в ръка. Кет го взе и го притисна до ухото си.
— Чувате ли ме, заместник-шериф?
— Да. От ФБР ли сте?
Тя каза името и длъжността си и го попита дали вижда гълфстрийма.
— Да, агент Бронски.
Кет му обясни какво се бе случило в Гранд Джънкшън.
— Той не трябва да ви вижда, освен ако не ви кажа да отидете при него.
— Ами… аз съм на летището, на около трийсет метра от боинга, но ще седя в джипа. Какво очаквате от него?
— Стойте в джипа! Той ще освободи пътниците и ще зареди гориво, а когато види, че кацам, ще разговаря с мен. Останете на тази честота и чакайте инструкции. И моля ви, не пускайте никого на летището. Каквото и да правите, не излизайте от джипа и не позволявайте никому да вади оръжие, да атакува самолета или да се опитва да препречи пътя му.
— Добре. Прието. Планът не е да го обезвредим. Но ако се покаже, смятате ли да го премахнете със снайперист?
— Не! Категорично не!
Кет му обясни за бомбата и за спусъка.
— Ясно. Разбрах. Никой да не се приближава до самолета, да не се опитва да препречва пътя му, да не се намесва и да не предприема заплашителни действия.
— Какво става сега?
— Още нищо. Виждам човек на пилотското място и главите на пътниците, но вратите са затворени. Един от наземните служители на летището се е качил на стълба до дясното крило и изглежда, отваря резервоара.
Кет също вече виждаше боинга — гълфстриймът се спускаше.
— Агент Бронски? — попита Гарсия.
— Да?
— Искате ли да спрете до мен, когато кацнете, за да можем да разговаряме?
— Добре. Но сега ще прекъсна връзката, защото кацаме. Щом спуснем стълбата, моля ви, веднага се качете на борда. Имам радиовръзка с полет 90.
19.
Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 15:15
Кен чу затихващото бръмчене на реактивен самолет, погледна навън и видя лъскавия Гълфстрийм да спира на пистата. Фактът, че се бяха досетили толкова бързо, не го изненада. Кет Бронски беше интересен, неотстъпчив и опасен противник и той знаеше, че веднага ще му се обади.
Така че взе микрофона и строго каза на Бостич:
— Не мърдай!
После включи радиоуредбата.
— Драги пътници, отново е командирът на полета. Преди малко ви обясних защо правя всичко това. Съжалявам, но наистина имам пластичен експлозив и държа спусъка, който ще взриви бомбата, ако го пусна. И през ум да не ви минава да докосвате вратите, без да съм разрешил. Контролните светлини тук веднага ще ми покажат, ако се опитате да отворите някой от изходите. Неприятно ми е да го кажа, но нямам друг избор. Ако видя, че някоя от лампите проблясва, ще пусна спусъка и краят ще бъде незабавен и трагичен за всички нас. Останете по местата си и дори не разкопчавайте предпазните колани. Трябва да свърша някои неща, преди да реша кога и как да ви пусна от самолета.