Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
В същия момент от ФБР се обадиха на диспечерката на шерифа в Сан Мигел.
Гари беше твърде зает, за да потърси Джули, но тя сама се бе свързала с диспечерката, която на свой ред уведомяваше всички.
След няколко минути по шосе 145 към летището полетяха три бели полицейски джипа.
Гарсия пристигна пръв. Боингът профуча над главата му. Спидометърът на джипа му показваше сто и трийсет километра в час. Едва не излетя от завоя. Овладя волана и се върна на платното. До летището оставаше по-малко от километър.
— Какво иска да направим ФБР? — попита той по радиопредавателя.
Гласът на диспечерката беше напрегнат и неуверен.
— Ами не знам. Казаха, че една агентка пристига с друг самолет, но още няма специални инструкции.
Гари кимна, припомняйки си процедурите, които знаеше. Ситуация — непозната. Операцията се ръководи от ФБР. Престъплението е углавно. Похитителят, изглежда, е самият командир на полета. На борда има бомба и той държи електронния спусък.
Гарсия отново взе микрофона. Шерифът отсъстваше от града и Гари изпълняваше длъжността, но сега това приличаше на нож с две остриета. Той трябваше да взима решенията, а ФБР и целият свят щяха да го наблюдават и да поставят под съмнение всеки негов ход.
— Тук е Гари Гарсия. До всички. Няма да се намесваме, докато не получим повече информация. Отцепете района около летището и не пускайте никого. Никой да не вади оръжие, нито да се приближава до самолета без мое разрешение. Диспечер, още ли си във връзка с ФБР?
— Да.
— Прието.
Когато Гари прехвърли хълма в източния край на летището, боингът завиваше по пистата за рулиране. Заместник-шерифът инстинктивно натисна спирачките и спря в средата на пътя. Угаси сигналните светлини на покрива на джипа и се увери, че всеки, който пристигне отзад, ще има достатъчно място да спре, без да се блъсне в него.
Над главата му се разнесе далечно бръмчене на двигатели. Той погледна нагоре и видя още един реактивен самолет. Дали и той се готвеше да кацне? Федералните агенти бяха казали, че някой пристига с друг самолет.
Регионалното летище в Телърайд нямаше контролна кула и беше невъзможно да се затвори бързо, както вероятно искаха от ФБР.
Гарсия отново настъпи газта и се отправи към административната сграда на летището. Включи сигналните светлини и пресметна къде да влезе в оградената площ и доколко да се приближи до самолета, когато спреше. При похищение винаги имаше вероятност от престрелка и той плъзна ръка към кобура си, за да се увери, че револверът му е на мястото си.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 15:12
— Знам какво си мислиш, Бостич. Опитваш се да намериш начин да избягаш, щом кацнем. Нека да изясним нещата. Животът на всички е в твои ръце. Ако забележа, че правиш опит за бягство, веднага ще пусна спусъка и бомбата ще експлодира. Дори да си вече навън и да бягаш, някой шрапнел ще те убие, а и всички на борда ще загинат. Не мисли, че блъфирам. Говоря съвсем сериозно.
— Не мисля, че блъфираш.
— Добре.
— Явно не знаеш, че ФБР има метод да неутрализира с радиовълни този спусък. Те не са аматьори.
— Да, имаха достатъчно време да подготвят посрещане и да разположат екзотичната си екипировка…
— Не подценявай ФБР. Непрекъснато работя с тях. Много са умни. Освен това са честни и ако сключиш сделка с тях, изпълняват обещанията си. Вечно губя делата си заради някакво споразумение, което са уредили.
Улф го погледна и изсумтя.
— С други думи, трябва да се притесня, че ще ме хванат, и да се предам в замяна на тяхното обещание да се замислят и някой ден да арестуват Лумин.
— Искам да кажа, че…
— Знам какво искаш да кажеш, Бостич. Търсиш начин да спасиш жалката си кожа и се надяваш, че ФБР ще ти даде този шанс. — Кен поклати глава. — Та те дори не подозират каква е честотата, на която работи това копче. Биха поели огромен риск, ако се опитат да разберат и сгрешат, защото всяка радиоенергия, фокусираща се върху нас, ще възпламени спусъчния механизъм в бомбата.
По лицето на Бостич пробягна страх.
— Мисля, че вероятно знаят това.
— Нима? И откъде ще знаят, след като никой, включително ти, не е бил достатъчно близо до предавателя, за да го опише точно?
Цистерната с горивото чакаше пред сградата, която се намираше в северния край на пистата. Шофьорът беше в кабината, както бе поискал Кен. Боингът зави на запад и се приближи до цистерната с дясното си крило, където беше резервоарът.