Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Гарсия се премести малко по-близо до машината за кафе и до Джули и каза:
— Искам да те питам нещо.
— Нещо лично, нали? — усмихна се тя.
— Връзката ни с Крис прекъсна преди повече от час, но преди малко беше възстановена… — продължаваше говорителят.
— Ами, чудех се дали… — започна Гари.
— Задръж за секунда вълнуващата си мисъл — каза Джули, подаде кафето на поредния клиент и взе парите.
Гарсия погледна към телевизора, опитвайки се да изглежда безразличен.
— Сега ще се свържем на живо с пътническия салон на „Еърбридж“ 90. Крис? Чуваш ли ме?
Чу се шум от атмосферни смущения и един мъжки глас, който ту звучеше ясно, ту заглъхваше. Разбираха се само отделни думи.
— … в момента се спускаме… планините…
Джули избърса ръце и застана до Гари.
— Искаш да ме попиташ дали ще изляза с теб и да си поиграем на момче и момиче, така ли?
Той се усмихна стеснително. Гласът от телевизора отново се намеси.
— … в Телърайд, Колорадо, където… мисля, че има вероятност…
Гарсия погледна телевизора и вдигна ръка.
— Чакай малко!
Джули също се обърна към екрана.
— Крис, лошо те чуваме.
Изведнъж гласът на репортера стана ясен.
— … вероятност всички пътници да бъдат освободени в Телърайд, когато самолетът кацне. В момента гледам през прозореца отляво и виждам поразителна верига от покрити със сняг планини и нещо като долина в низината. Нямам представа къде е летището в Телърайд, но колесниците на боинга се спускат и… сега чувам, че бръмченето на двигателите утихва. Тази одисея може би е най-странната в историята на авиацията, защото преди няколко минути командирът на полета призна, че всъщност той е похитителят и разказа защо е отвлякъл собствения си самолет…
Гари Гарсия скочи и грабна радиопредавателя.
— Какво става? — попита Джули.
— Отвличане на самолет. Идва тук, за бога! Трябва да тръгвам.
Очите й още бяха приковани в екрана.
— Джули?
— Да?
— Ще слушаш ли какво говорят? След няколко минути ще ти се обадя по клетъчния телефон да ми кажеш подробностите.
Тя кимна, а той хукна към вратата. Крис Билингс разказваше за убийството на Мелинда Улф и за отчаяния опит на баща й да даде убиеца под съд.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 15:07
Кен отново провери скоростта, спусна колесника и насочи боинга към летището. През лявата половина на предното стъкло се виждаше пистата — асфалтова ивица, дълга две хиляди метра и широка триста, врязана в билото на високото скалисто плато.
Кацането щеше да е много бързо и колелата щяха да докоснат повърхността на пистата със скорост двеста и седемдесет километра в час заради разредения въздух. Нямаше място за грешка. Всяко колебание да промени тягата или да натисне максимално спирачките щеше да ги изпрати в срещуположния край на пистата, право в подножието на тристаметровата скала пред тях.
Намираше се на сто и петдесет метра над планините и бе съсредоточил цялото си внимание върху приземяването, но видя един джип с проблясващи светлини на покрива, който тръгна по пътя, явно отправяйки се към летището.
Кен прецени оставащото разстояние до пистата и скоростта на спускане.
„Добре, съсредоточи се. Трийсет метра, малко по-бавно, отнеми още тяга, кацни в самото начало, на шейсет метра максимална височина над подстъпа. Ето, готово, задръж…“
Последната от сигналните светлини изчезна със зашеметяваща скорост и колесникът се стовари с трясък върху пистата.
Рудолф Бостич гледаше с пресъхнала уста и широко отворени очи. Кен натисна спирачките и прокурорът залитна напред. Петдесеттонният реактивен самолет намали скоростта с ужасяваща бързина и после спокойно започна да рулира. До края на пистата оставаше още много.
— Господи! — прошепна Бостич.
Улф изсумтя. Ръцете му върху щурвала трепереха.
— Ако мислиш, че това е невероятно, почакай да видиш какво ще стане, когато се опитаме да излетим.
Рудолф го погледна, притеснен до смърт, но не каза нищо.
Ласт Долар Роуд, Телърайд, Колорадо — 15:10
Заместник-шерифът Гари Гарсия използва светлините и сирената, за да стигне до летището, като през това време се свърза с деветима други полицаи.