Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— Извинете, сър — не се сдържа мистър Хари Смит, — но аз говорех за нещо по-различно. На хора като вас винаги е било лесно да упражняват влиянието си. Вие и вашите приятели сте най-силните в страната. Ала за хората като нас, сър, могат да изминат години, без дори да зърнем някой истински джентълмен — освен може би доктор Карлайл. Той е първокласен лекар, при всичките ми уважения обаче няма необходимите връзки. Когато живеем на такова място, много лесно можем да забравим своите граждански отговорности. Затова хвърлям толкова усилия в предизборните кампании. Дали останалите са съгласни, или не — а аз знам, че нито един в тази стая не е съгласен с всичко, което казвам, — но поне ще ги накарам да се замислят. Поне ще им напомня за техния дълг. Ние живеем в демократична страна. Воювали сме за нея. И до един трябва да изпълним ролята си.
— Интересно какво ли се е случило с доктор Карлайл — сети се мисис Смит. — Сигурна съм, че господинът би могъл вече да послуша и някой по-образован.
Това отново породи смях.
— Всъщност — рекох, — колкото и да ми е приятно да разговарям с вас, признавам, че умората започва да ме наляга…
— Разбира се, сър — отзова се мисис Тейлър. — Вероятно сте много уморен. Може би трябва да ви донеса още едно одеяло. Тук нощите са доста студени.
— Не, уверявам ви, мисис Тейлър, и така ще се чувствам чудесно.
Но преди да успея да се изправя, мистър Морган попита:
— Знаете ли, сър, има един човек, когото обичаме да слушаме по радиото, казва се Лесли Мандрейк. Случайно да го познавате?
Отговорих отрицателно и се готвех да направя втори опит да се оттегля, ала бях буквално засипан със запитвания дали познавам тази или онази личност. Така че все още седях до масата, когато мисис Смит възкликна:
— А, някой идва. Предполагам, че най-после е докторът.
— Наистина трябва да си лягам — рекох. — Чувствам се безкрайно изморен.
— Но това е докторът, сигурна съм — настоя мисис Смит. — Изчакайте поне няколко минутки.
В този момент на вратата се почука и някой каза:
— Аз съм, мисис Тейлър.
Господинът, който влезе, беше все още сравнително млад — може би около четирийсетте, — висок и слаб. Във всеки случай достатъчно висок, че да се наложи да се наведе, за да мине през вратата. Щом ни поздрави, мисис Тейлър се обърна към него.
— Ето това е нашият джентълмен, докторе. Колата му е закъсала горе на Торили Буш и в резултат е принуден да понася речите на Хари.
Лекарят се приближи и ми протегна ръка.
— Ричард Карлайл — произнесе с весела усмивка, когато се изправих и се здрависахме. — Малък невървеж с колата, но вярвам, че тук добре се грижат за вас. Бих казал, дори прекалено добре.
— Благодаря — отвърнах. — Всички са изключително любезни.
— Е, радвам се, че сте сред нас. — Доктор Карлайл седна почти точно срещу мен. — От кой край сте?
— Оксфордшир — отговорих и едва успях да потисна инстинкта и да не добавя „сър“.
— Много хубав край. Един мой чичо живее съвсем близо до Оксфорд. Великолепен край.
— Господинът тъкмо ни разправяше, докторе — намеси се мисис Смит, — че познава мистър Чърчил.
— Наистина ли? Аз познавах един от племенниците му, ала отдавна сме загубили връзка. Обаче така и нямах късмет да се запозная с този велик човек.
— И не само мистър Чърчил — продължи мисис Смит. — Той познава мистър Идън и лорд Халифакс.
— Така ли?
Усетих как очите на доктора внимателно ме разучаваха. Тъкмо се канех да отговоря нещо подходящо и мистър Андрюз ме изпревари:
— Господинът ни обясняваше, че по негово време се е занимавал с външна политика.
— О, действително ли?
Стори ми се, че докторът ме гледа безкрайно дълго. Най-сетне възвърна веселия си тон и попита:
— За удоволствие ли пътувате?
— Общо взето — отвърнах и се позасмях.
— Тук наоколо има много красиви места. О, между другото, мистър Андрюз, съжалявам, че още не съм ви върнал онзи трион.
— Не се притеснявай, докторе.
За известно време всеобщото внимание се отклони от мен и аз успях да помълча. После, като се възползвах от един удобен момент, станах и казах: