Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— О, не, сър, добре сте ни дошъл. Щастливи сме, че ни гостувате. Толкова рядко хора като вас се отбиват насам. Всички сме много доволни, че можахте да останете.
От начина, по който го каза, останах с впечатлението, че цялото село знае за моята „злополука“ и съответно за настаняването ми в тази къща. Всъщност съвсем скоро се убедих, че това беше близо до истината. Само мога да си представя как през няколкото минути, докато си измия ръцете и пооправя повредените си сако и маншети, мистър и мисис Тейлър са съобщавали новината за пристигането ми на минувачите. Подир малко станахме свидетели на появяването на следващия посетител, мъж, който много приличаше на мистър Андрюз — едър, с вид на земеделец и кални ботуши, които събу до вратата горе-долу по същия начин, както и мистър Андрюз. Приликата им беше толкова голяма, че ги взех за братя, докато новодошлият не ми се представи като: „Морган, сър. Тревър Морган.“
Мистър Морган изрази съжаление за сполетялото ме „нещастие“, но ме увери, че нещата ще се оправят още на сутринта, след което ме уведоми, че всички са невероятно щастливи от пристигането ми в селото. Само броени минути по-рано бях изслушал почти същите уверения, ала точните думи на мистър Морган бяха: „За нас е чест, че в Москомб можем да посрещнем джентълмен като вас, сър.“
Преди да успея да измисля някакъв отговор, отвън пак се дочуха стъпки. Скоро в стаята влезе двойка на средна възраст, които ми бяха представени като мистър и мисис Хари Смит. Тези хора изобщо не приличаха на земеделци. Тя беше едра матрона и ми напомняше мисис Мортимър, готвачката в Дарлингтън Хол през двайсетте и по-голямата част от трийсетте години. За разлика от нея мистър Хари Смит бе дребно човече с напрегнато изражение, което набръчкваше челото му. Когато заеха местата си край масата, той се обърна към мен: „Сигурно колата ви е онзи ретро модел форд горе на Торили Буш Хил, сър?“
— Ако така се нарича хълмът над селото — рекох. — Удивен съм, че вече сте я видели.
— Аз не съм я видял лично, сър. Но Дейв Торнтън минал покрай нея с трактора си преди малко, като се прибирал към къщи. И толкова се учудил, та чак спрял и слязъл да я огледа. — Мистър Хари Смит се обърна към останалите. — Абсолютна красавица. Разправя, че такова нещо никога не бил виждал. Колата на мистър Линдси ряпа да яде!
Това предизвика смях сред слушателите, а мистър Тейлър ми обясни:
— Става дума за джентълмена, който живееше в голямата къща недалеч оттук. Имаше някои странни прояви и хората не го възприеха много добре.
Последва всеобщ шепот на одобрение. После някой се обади: „За ваше здраве, сър“, и посегна към една от халбите, които мисис Тейлър току-що беше раздала. В следващия миг цялата компания вече вдигаше наздравици за мен.
Аз се усмихнах и казах:
— Привилегията е изцяло моя.
— Много сте любезен, сър — отбеляза мисис Смит. — Това е отношение на истински джентълмен. Този мистър Линдси не беше джентълмен. Може и да е имал купища пари, но никога не е бил джентълмен.
Отново всички се съгласиха с нея. Мисис Тейлър прошепна нещо в ухото на мисис Смит, която отвърна: „Каза, че ще дойде веднага щом се освободи.“ И двете ме погледнаха малко смутено, а мисис Смит обясни: „Съобщихме на доктор Карлайл, че сте тук, сър. Той ще се радва да се запознаете.“
— Предполагам, че преглежда пациенти — с извинителен тон добави мисис Тейлър. — Опасявам се, че едва ли ще успее да дойде, преди да сте си легнали, сър.
Тогава мистър Хари Смит, човечето със сбръчканото чело, отново се наведе напред и рече:
— Та онзи мистър Линдси нищо не правеше като хората. Цялото му поведение беше сбъркано. Мислеше се за голяма работа, а нас ни взимаше за глупаци. Но повярвайте ми, сър, скоро му натрихме носа. Хората тук сериозно мислят и разговарят и за всичко имат собствено мнение, което не се срамуват да изкажат. Това мистър Линдси много бързо го разбра.
— Той не беше джентълмен — тихо продума мистър Тейлър. — Изобщо не беше джентълмен.
— Точно така, сър — продължи мистър Хари Смит. — Само като го погледнеш, и ти става ясно, че не е джентълмен. Вярно, имаше голяма къща и носеше скъпи костюми, но тези работи някак си се разбират. И съвсем скоро точно така се и оказа.
Всички закимаха в знак на съгласие и като че обмисляха дали е редно да ме запознаят с историята на тази местна персона. Най-после мистър Тейлър наруши тишината с думите: