Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— Това, което казва Хари, е вярно. Веднага можеш да различиш истинския джентълмен от лъжливия, та бил той и с най-скъпите дрехи. Например вие, сър. Не са само елегантната кройка на костюма и начинът на говорене. Има още нещо, което ви прави джентълмен. Не мога да го определя, но всеки, който има очи, го вижда.
Мнението му отново предизвика масово одобрение от страна на седящите около масата.
— Доктор Карлайл сигурно вече ще дойде, сър — обади се мисис Тейлър. — Ще ви е приятно да си поговорите с него.
— Доктор Карлайл също го има — рече мистър Тейлър. — Несъмнено го има. Този човек е истински джентълмен.
Мистър Морган, който почти не се беше обаждал от пристигането си, се наведе напред и ме попита:
— Вие какво мислите, че е това, сър? Може би този, който го притежава, по-лесно ще го определи. Тук всички седим и обсъждаме кой го има и кой го няма, но така и не знаем за какво говорим. Може би вие ще ни го кажете, сър.
Възцари се тишина. Почувствах, че всички лица са обърнати към мен. Прокашлях се и подех:
— Едва ли аз съм човекът, който трябва да говори за качества, които може да притежава, може и да не притежава. И все пак, що се отнася точно до този въпрос, допускам, че качеството, за което става дума, би могло най-точно да се определи с термина „достойнство“.
Не виждах смисъл да се впускам в по-подробни обяснения. Просто бях изрекъл гласно онова, което си мислех през цялото време на техния разговор, и едва ли изобщо щях да се намеся, ако ситуацията не го бе наложила. Отговорът ми обаче предизвика огромно удовлетворение.
— Има много истина в това, което казвате, сър — обади се мистър Андрюз и закима. Още няколко гласа го подкрепиха.
— На този мистър Линдси никак нямаше да му е излишно малко достойнство — рече мисис Тейлър. — Бедата на такива като него обаче е, че бъркат арогантността и високомерието с достойнството.
— При всичкото уважение към думите ви, сър — намеси се мистър Хари Смит, — държа да се изясним. Достойнството не е качество, което само джентълмените притежават. То е нещо, към което могат да се стремят и да постигнат всеки мъж и всяка жена в страната ни. Ще ме прощавате, сър, но както казах и преди, когато изразяваме мнението си, ние тук много не се церемоним. И това в случая е моето мнение. Достойнството не е привилегия само за джентълмени.
Естествено, допусках, че двамата с мистър Хари Смит имаме разминаване във вижданията си по въпроса и че ще бъде прекалено сложно, ако започна да обяснявам идеите си на тези хора. Затова реших, че ще е най-добре да се усмихна и да отговоря: „Разбира се, вие сте съвсем прав.“
Това незабавно разпръсна лекото напрежение, което беше надвиснало, докато мистър Хари Смит говореше. Самият той сякаш се отърси от всички задръжки и доразви мисълта си:
— В крайна сметка нали затова воювахме с Хитлер. Ако беше спечелил, сега щяхме да сме роби. Целият свят щеше да се състои от малко господари и милиони, милиони роби. И няма защо да напомням на никого тук, че робът не притежава достойнство. Точно за това воювахме и точно това спечелихме. Спечелихме правото да бъдем свободни граждани. И това е една от привилегиите да си се родил англичанин. Независимо кой си, независимо дали си богат, или беден, ти си роден свободен, можеш да изразяваш мнението си свободно, да избереш някого за член на парламента или да не го избереш. Ето това аз наричам достойнство, с ваше позволение, сър.
— Хайде, хайде, Хари — обади се мистър Тейлър. — Май започваш да загряваш за поредната си политическа реч.
Забележката му предизвика всеобщ смях. Мистър Хари Смит също се усмихна свенливо, но продължи:
— Сега не говоря за политика. Просто си казвам мнението. Не може да имаш достойнство, ако си роб. И стига да пожелае, всеки англичанин би могъл да го разбере. Нали за това свое право воювахме.
— Селцето ни може да ви се вижда малко и изолирано, сър — вметна жена му, — ала ние дадохме повече от необходимото във войната. Повече от необходимото.
След тези думи присъстващите станаха много сериозни, докато най-после мистър Тейлър се обърна към мен:
— Хари върши огромна организационна работа за нашия депутат. Само му дай думата и той веднага ще ти обясни всички грешки в управлението.
— Да, но този път казвах само какво е правилно в тази страна.
— Вие занимавали ли сте се с политика, сър? — попита ме мистър Андрюз.
— Не пряко — отвърнах. — И не в наше време. Може би малко повече преди войната.