Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— Просто се сещам за един мистър Стивънс, който преди година-две беше член на парламента. Слушал съм го няколко пъти по радиото. Говореше доста разумни неща за жилищното строителство. Но това не сте вие, сър?
— О, не — засмях се аз. Сега изобщо не съм сигурен какво ме накара да изрека следващите думи; единственото обяснение е, че сякаш бяха предизвикани от обстоятелствата, в които се намирах. Във всеки случай заявих: „Всъщност занимавах се по-скоро с външни, отколкото с вътрешни работи. Външна политика, така да се каже.“
Бях малко смутен от ефекта върху слушателите ми. Като че всички бяха завладени от силно чувство на страхопочитание. Затова добавих бързо: „Искам да ме разберете правилно. Никога не съм заемал висок пост. Ако изобщо съм оказвал някакво влияние, то е било по абсолютно неофициален път.“ Въпреки всичко възцарилата се тишина продължи още известно време.
— Извинете, сър — най-после продума мисис Тейлър, — но срещали ли сте някога мистър Чърчил?
— Мистър Чърчил ли? Наистина е идвал в къщата няколко пъти. За да бъда откровен, мисис Тейлър, ще ви кажа, че когато аз участвах в големите събития, мистър Чърчил не беше такава ключова фигура, а и не се очакваше да стане. Хора като мистър Идън и лорд Халифакс бяха по-чести посетители по онова време.
— Вие все пак сте познавали мистър Чърчил, сър? Каква чест е това!
— Аз не съм съгласен с доста от нещата, които казва мистър Чърчил — обади се мистър Хари Смит, — но няма съмнение, че той е велик човек. Сигурно е невероятно усещане да обсъждаш проблемите с такива хора.
— Вижте, трябва да повторя — рекох, — не съм контактувал много с мистър Чърчил. Както правилно забелязахте обаче, човек изпитва гордост, че е общувал с него. Като цяло, имах голям късмет и аз съм първият, който ще го признае. Добрият ми късмет спомогна да се докосна не само до мистър Чърчил, но и до други изтъкнати водачи и влиятелни личности от Америка и Европа. И като се замисля, че съм успявал да ги накарам да ме изслушват благосклонно по толкова сериозни проблеми от действителността, да, като се замисля, действително се чувствам благодарен. В края на краищата огромна привилегия е, че ми е била отредена определена роля на световната сцена, колкото и малка да е била тя.
— Извинете, че ви питам, сър — обърна се към мен мистър Андрюз, — що за човек е мистър Идън? Имам предвид, на лично ниво. Винаги съм оставал с впечатлението, че е много свестен. Човек, който умее да разговаря с всекиго, благородник и селянин, беден и богат. Прав ли съм, сър?
— Бих казал, че в най-общи линии картината е точна. Но, разбира се, не съм виждал мистър Идън отдавна, така че може да се е променил. Нещо, на което дълго време съм бил свидетел, е, че общественият живот само за броени години би могъл да промени човека до неузнаваемост.
— В това не се съмнявам, сър. Ами дори нашият Хари. Преди няколко години се обвърза с политиката и оттогава не е същият.
Отново се разнесе смях, а мистър Хари Смит повдигна рамене и позволи на усмивката да трепне върху лицето му. После каза:
— Наистина вложих много от себе си в предизборната кампания. Всичко, разбира се, е на местно ниво и никога не се срещам с хора и наполовина толкова велики, колкото онези, с които вие контактувате, сър, но вярвам, че дори и по този мой незабележим начин допринасям с нещо за каузата. Според мен Англия е демократична държава и хората от нашето малко село са изстрадали колкото и всички останали, воювайки да я запазят такава. Сега само от нас зависи да упражняваме правата си, от всеки от нас. Няколко прекрасни младежи от селото дадоха живота си, за да ни осигурят тази привилегия, и според мен днес ние сме им длъжници и трябва да изпълним ролята си. Тук хората имат собствено мнение и смятам, че е наша отговорност то да бъде чуто. Встрани от пътя сме, вярно, малко селце сме, което става все по-малко, защото жителите му застаряват. Ала така, както го разбирам, длъжни сме на момчетата, които загубихме. Затова, сър, отделям толкова много от времето си, за да съм сигурен, че гласовете ни ще бъдат чути по високите места. И ако това ме промени или преждевременно ме изпрати в гроба, все ми е едно.
— Нали ви предупредих, сър — обади се с усмивка мистър Тейлър. — Нямаше начин Хари да допусне влиятелен човек като вас да мине през селото и да не му наговори обичайните си приказки.
Всички отново се разсмяха, но аз отвърнах почти веднага:
— Мисля, че добре разбирам позицията ви, мистър Смит. Разбирам, че желаете светът да стане по-добър, и вие, и вашите съселяни би трябвало да имате по-големи възможности да допринесете за това. Подобна позиция е достойна за възхищение. Смея да твърдя, че ръководен от същите стремежи, и аз се обвързах със значимите събития преди войната. И тогава, както и сега, мирът на планетата изглеждаше съвсем крехък и уязвим и аз жадувах да дам своя дял.