Остатъкът от деня

Най-после пристигнах в Литъл Комптън и в момента седя в трапезарията на хотел „Розова градина“ след току-що приключения обяд. Навън силно вали.

Хотел „Розова градина“, макар че едва ли може да се нарече луксозен, със сигурност е много уютен и удобен и си струва човек да даде малко повече пари, но да се настани в него. Намира се на единия ъгъл на селския площад и представлява артистично обрасла с бръшлян голяма къща, в състояние да подслони поне трийсетина души. „Трапезарията“, в която съм сега, е модерна пристройка към основната сграда — дълго едноетажно помещение с високи прозорци по протежение на двете срещуположни стени. От едната страна се вижда селският площад, а от другата — задната градина, откъдето хотелът очевидно е заимствал името. В градината, добре защитена от вятъра, има разпръснати маси и ако времето е хубаво, сигурно е приятно да се храниш на открито. Дори преди малко някои от посетителите все още са обядвали там, но са били прекъснати от появата на зловещи буреносни облаци. Когато аз дойдох преди около час, персоналът бързо събираше всичко от външните маси, а тези, които доскоро ги бяха заемали, включително и един господин, чиято салфетка все още беше затъкната в ризата, стояха наоколо и изглеждаха леко объркани. Скоро след това дъждът заплющя с такава сила, че за миг гостите спряха да се хранят, за да погледнат през прозорците.