Знакът на Атина

— Чарлстън — каза Пърси, докато се влачеше по палубата като старец. Все още изглеждаше разтърсен. — Поеми курс към Чарлстън.

— Чарлстън? — повтори Джейсън името, все едно то му навяваше лоши спомени. — Какво точно намерихте в Атланта?

Франк отвори раницата си и започна да вади сувенири от нея.

— Малко сладко от праскови, няколко ризи, снежен глобус и китайски капан, в които няма нищо китайско.

Анабет си наложи да остане спокойна.

— Защо не започнете с началото на историята, вместо със съдържанието на раницата.

Събраха се на квартердека, така че Лио можеше едновременно да ги слуша и да управлява кораба. Пърси и Франк се редуваха да разказват какво им се бе случило в аквариума. От време на време тренер Хедж ги прекъсваше, за да вметне: „Това беше жестоко!“ или: „И след това я ритнах в главата!“.

Поне беше забравил за това, че Пърси и Анабет бяха заспали заедно в конюшните. Ако се съдеше обаче от историята на Пърси, проблемите на Анабет далеч не се изчерпваха с това, че може да бъде наказана. Когато Пърси разказа за пленените морски създания в градския аквариум, тя разбра защо той изглежда толкова разстроен.

— Това е ужасно — каза Анабет, — трябва да им помогнем.

— Ще го направим — обеща Пърси, — когато му дойде времето. Но трябва да измислим как. Щеше ми се… — Той поклати глава. — Няма значение. Най-големият ни проблем е в това, че за главата ни има обявена награда.

Тренер Хедж бе изгубил интерес към разговора — вероятно защото вече не се говореше за него — и започна да упражнява ритниците си на предната част на кораба, като сам се поздравяваше за техниката си.

Анабет стисна дръжката на кинжала си.

— Награда за главите ни… сякаш не ни стигаха чудовищата, които привличаме с миризмата си.

— Имаме ли си плакати, на които пише ТЪРСИ СЕ и има цена под снимката? — попита Лио.

— Какво имаш предвид? — сбърчи нос Хейзъл.

— Чудя се на колко ме оценяват — отвърна Лио. — Имам предвид, надали струвам колкото Джейсън или Пърси… но вероятно съм оценен на поне два-три Франка.

— Хей! — оплака се Франк.

— Престанете — нареди Анабет. — Поне знаем, че следващата ни спирка е Чарлстън. Там ще намерим картата.

Пайпър се подпря на контролния панел. Беше сплела плитката си с бели пера, които изглеждаха страхотно срещу кестенявата й коса. Анабет се учуди от това, че приятелката й изобщо намира време за подобни неща. Тя самата едва смогваше да се среше.

— Карта — вметна Пайпър, — но къде ли ще ни изведе тя?

— Към Знака на Атина. — Пърси погледна предпазливо към Анабет, все едно се страхуваше, че е прекалил. Вероятно видът й излъчваше посланието: „Не искам да говоря за това“. — Каквото и да представлява той — продължи Пърси, — знаем, че е нещо важно за Рим, нещо, което е в основата на раздора между гърци и римляни.