Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Когато най-после пристигна в Рисеберя, Сесилия веднага се затвори в стаята си и дълго остана там, с ръка върху едно от сметалата, вдишвайки миризмата на пергамент и мастило. Сметките, сред които толкова дълго бе живяла, бяха обсебили живота й. Те представляваха реалния свят, докато Арн Магнусон бе част от света на мечтите.
Сбогуването бе мъчително и обляно в сълзи. Двете млади жени от рода на Сверкерите, които бяха дошли да потърсят убежище в Рисеберя и го бяха получили въпреки несъгласието на Биргер Бруса, плакаха много повече от другите. Бяха много близки със Сесилия, която ги бе учила на шивачество, градинарство и счетоводство. Сега оставаха без покровителството на икономката, а мечтата им тя да стане игуменка нямаше да се осъществи.
Сесилия ги успокои, доколкото можа, и ги увери, че няма да престане да се интересува от това какво се случва в Рисеберя. Обеща даже лично да ги посещава от време на време, което ще е и най-доброто, за да се увери с очите си.
Тези й думи обаче не постигнаха желания ефект. Двете девойки изразиха съмнение, че светската власт ще може да упражнява волята си в Рисеберя. Наложи й се да остане един ден допълнително в манастира и често да вика при себе си Хелена и Рикиса, както се наричаха двете девойки.
Показа им многократно и съвсем точно какво трябва да правят, в коя преградка да съхраняват сметките за плащане, къде да слагат сборните писма до епископите и до управителите, отговарящи за данъка и арендата. Междувременно им разказа с повече подробности за живота си в манастира, където почти всички девойки, които се обучаваха, бяха от неприятелски семейства. Описа тежките несгоди, които двете с кралица Бланка бяха изтърпели в очакване на по-добри дни. Не пропусна да спомене за благородната и мъдра възрастна жена от старо кралско потекло, която накара тези послушнички да разберат, че не бива да избират неприятелите си толкова рано в живота.
Сесилия усети дълбоко в себе си чувството, че прилича на мъдрата Хелена Стенкилсдотер, защото бе способна сега да изпитва огромна нежност към девойки от рода на Сверкерите, които на всичкото отгоре носят омразните имена Хелена и Рикиса. Предупреди ги да не се изкушат да дават обет преди наистина да почувстват призванието и ги призова никога да не губят надежда. Увери ги, че дори бедните момичета, принудени да потърсят убежище в някой неприятелски манастир, може да бъдат призовани в светския живот по-бързо, отколкото са си представяли, и че те винаги ще присъстват в мислите й.
Останала сама след дългото съвещание, Сесилия можа най-после да си вземе сбогом със света, в който бе живяла до сега. Взе със себе си сметалото, което сама бе направила и с което смяташе най-добре. Разполагаше също така и с кон, седло, зимно наметало, подплатено с кучешка кожа и топли кожени ботуши, както и дрехите, с които бе в момента. А в Нес може би я очакваха и няколко празнични тоалета.
Като по-млади Бланка и Сесилия имаха еднакви фигури, но след седемте бременности на кралицата и вследствие изобилието на кралската трапеза, сега само Роса можеше да облече някогашните дрехи. Пазеше няколко рокли, които най-добрата й приятелка не можеше повече да носи. Бе скътала и сребро, спечелено след наложеното й наказание, за времето когато бе икономка на Рисеберя. Извади парите, претегли ги на ръка и вписа в сметната книга сумата, която й се полагаше.
В този момент си даде сметка колко малко знае за това какво притежава. Открай време бе убедена, че рано или късно ще положи обет, бе свикнала с мисълта, че е бедна. Ето защо знаеше много повече за финансовото състояние на манастира отколкото за своето собствено.
След смъртта си баща й Алгот остави само две момичета — Сесилия и Катарина, които да го наследят. На Сесилия се даваше едната половина от фамилните ферми около Хюсабю и Кинекуле, другата — на Катарина. Последната, която сега изкупваше греховете си в "Божия дом", се бе отказала от земните блага. Кому в такъв случай се падаше нейната част от наследството? На Сесилия или на "Божия дом"? Господарка на колко ферми около Хюсабю би била тя в единия или в другия случай?
Сумата в сребро, която държеше в ръката си, би стигнала за покупката на хубава пелерина. Имаше една такава, дори още по-хубава, с цветовете на Фолкунгите, върху която тя работеше вече в продължение на три години. Бе подплатена с кожа от куница, лъвът бе избродиран със златни и сребърни нишки от Любек, а устата му и езика — с червена прежда. Нямаше наметало в кралството с толкова великолепни цветове. Това бе най-красивото нещо, което бе сътворила през годините, прекарани в манастира, но така и не успя да скрие мечтата, която хранеше по този повод — да положи един ден това наметало на раменете на Арн Магнусон.