Обединени от божества

Миранда все още се опитваше да проумее подобна ужасяваща екзистенция, когато достигнаха безлесната част от гората, очевидно притаила поредното от множеството складове и скривалища на Лейн и Дезмър. Малтропът се наведе над парче земя, покрито с безлично ледено-снежно одеяло, което нямаше намерение да се стопява в близо бъдеще. Стискайки някакъв заледен камък, потънал в земята, лисугерът отвори тайната врата.

Девойката пристъпи към отвора.

— Секунда само — рече Дезмър, изхлузвайки ботуша си. Хвърли го в дупката. От нея долетя въздух и поредица просъсквания.

Полуелфът бавно се спусна в отвора. Лейн пусна конете в същата посока, в която бяха вървели досега, сетне последва партньора си. Превръщайки се във вятър, променящата формите си жена се гмурна вътре. След нея скочи Мин, а Миранда се присъедини последна.

При затварянето на капака няколко слаби пламъчета просветнаха. Намираха се в помещение, не по-голямо от стая. Още преди влизането на петимата бе достатъчно претъпкано с вързопи, сандъци и чували. Едва имаше място да стоят прави. Жената си върна човешкия облик, скръсти ръце, а самодоволното изображение бе примесено с още повече отегчение.

— Настанявайте се, доколкото е възможно. Преди да претърсим торбите за нещо, което не е прекалено прогнило, за да се яде, нужно е да обсъдим редица по-важни въпроси — обяви Дезмър.

— Определено — подкрепи го Миранда.

— На първо място, това не е хижа за изморени пътници, нито двамата с Лейн сме гостилничари. Крайно време е всеки от нас да поеме по пътя си — заяви белокосият.

— Лейн е Избран. Няма да се махна, докато не се е присъединил към останалите си себеподобни и не се посвети на призванието си — за пореден път изтъкна Миранда.

— Да, това бе изяснено, но… — заговори Дезмър. Гласът на жената го прекъсна.

— Няма други — рече тя.

— Какво? Не. Избраните са петима! — възрази Миранда.

— Така беше, но врагът бе изключително прилежен. Двамата сме единствените, които можем да се наричаме Избрани. Затова е от изключителна важност да не бъдем забавяни. С всеки изминал момент изправените срещу ни сили стават все по-могъщи. Някога сигурната победа понастоящем представлява струващо скъпо начинание, ако изобщо вече е осъществимо. Сами може да не сме в състояние да потушим бурята, която ще навлечем на света с действията си. Предсмъртната агония на бранта може да направи последните дни далеч по-кървави от всички предхождащи ги десетилетия.

Студеният й тон бе влудяващ. Ако изреченото от нея бе истина, то победата (стига изобщо да бе възможна) щеше да отнеме повече животи, отколкото щеше да спаси. Тази вероятност измъчваше Миранда. Вече имаше доказателства, че противниците, контролиращи Съглашенската армия, ставаха по-притеснени, драстичността на действията им нарастваше. Северът гъмжеше от техни войници. Предвид близниците, на всеки цивилен се падаха по двама ратници.