Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— И как ще реагират според теб тия идиоти?
Отговорът на въпроса й дойде секунда по-късно — двете амфибии „Стрела-1“ набраха скорост по пистата успоредно на самолета, след което рязко завиха, понесоха се по склона и без изобщо да забавят полетяха от брега и се озоваха във водата до плаващия „Антонов“. Витлата им заработиха и амфибиите се насочиха към самолета!
— Ох, още едно ниво на лудост — изпъшка Майка, когато се обърна и установи, че гледа в кървясалите очи на поредния берсерк, който се бе втурнал към нея от рампата, размахал нож!
Лудият кучи син беше без огнестрелно оръжие — докато самолетът беше набирал скорост по пистата, той и четирима други се бяха оказали достатъчно близко, за да се метнат на рампата, някои с автоматите си, други без тях. Този беше захвърлил калашника си и сега нападаше Майка с назъбен нож, като ревеше яростно.
Майка парира атаката, но лудият я блъсна, извади я от равновесие, удари я с глава и тя падна назад през отворената странична врата. Наложи се да пусне своята Г36, за да се хване за рамката, и изведнъж се озова увиснала от самолета, зашеметена и замаяна, точно над водата, държеше се само с лявата ръка.
Нападателят й се хвърли напред с намерението да я изблъска, но точно тогава Майка се набра, извади своята „Берета“ М9 от кобура на бедрото си, пъхна дулото в устата на берсерка и стреля.
Главата на противника й избухна във фонтан от кръв и мозък и той рухна обезглавен на пода, а Майка се вмъкна обратно вътре.
От другата страна на товарния отсек Баба се обърна и видя как атакуват Майка… и точно тогава куршуми затракаха по стените около него, хвърляйки искри — други двама берсерки се бяха втурнали към тази страна на отсека, като стреляха с калашниците си, докато се мъчеха да заобиколят бетонобъркачката и джипа, за да се доберат до него. Баба откри огън.
До него Зак и Ема се бяха скрили зад кабината на бетонобъркачката. Куршумите свиреха покрай лицата им и рикошираха от стените високо над главите им.
Баба ги избута към вратата и извика:
— Влизайте вътре!
Зак и Ема не възразиха. Докато Баба ги покриваше, се изкатериха бързо вътре и изчезнаха от поглед, точно когато автоматичен откос улучи варела на бетонобъркачката. Дебелите стени обаче издържаха и спасиха живота им.
Самият Баба продължаваше да стреля по берсерките и картечницата му трещеше оглушително. И макар да бяха несъмнено луди, противниците му не бяха напълно невменяеми; всъщност бяха коварни дребни кучи синове. Подиграваха му се, като се подаваха и откриваха огън иззад джипа, като в същото време се кискаха с пискливи гласове. Все едно се сражаваше с побъркани клоуни.
— Merde! — изръмжа Баба, когато един от берсерките скочи на задната седалка на джипа и насочи калашника си към него.
Баба обаче нагласи прицела си и стреля по задното колело на колата, разби на пух и прах скобата на ръчната спирачка и джипът внезапно бързо пое назад по спуснатата рампа на самолета, отнасяйки берсерките!
Колата падна във водата със силен плясък и Баба се оказа с един противник по-малко.
Докато ставаше всичко това, Скофийлд се взираше през прозорците от дясната страна на кабината. До него Шампион и Иванов още се мъчеха да се преборят с потреса от необичайното им положение.
Скофийлд видя как двете амфибии падат във водата отдясно и как набират скорост покрай носещия се „Антонов“. С тревога гледаше как по един мъж на всяка амфибия вдига на рамото си гранатомет…
— Очертава се голяма гадост. Дръж. — Подаде на Шампион една от трите малки кутии със сферите. — Когато стигнем скалата, хвърли я колкото можеш по-навътре в морето.
— Ако стигнем дотам… — започна тя и точно тогава предните стъкла на кабината се пръснаха от ожесточен огън от неизвестна посока.
Шампион инстинктивно се сниши. В следващия миг по носа задумкаха кубинките на последните двама берсерки, които се бяха прехвърлили на самолета.
Скофийлд бързо осъзна какво е станало — след като бяха успели по някакъв начин да се доберат до самолета, тези двамата се бяха качили отгоре му и сега се мъчеха да се доберат до кабината.
— Вън! Веднага! — извика той, избута Шампион през вратата и задърпа Иванов от пилотското място миг преди цялата кабина да бъде засипана с куршуми.
Стените и седалките станаха на решето.
За съжаление за д-р Василий Иванов бе твърде късно.