Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
После чу гласа на Господаря на анархията, но този път той не се обръщаше към него.
— Какво става, по дяволите?!
— Сър! — разнесе се друг глас. — Току-що заловихме неканен гост в газовото отделение под комините! Прекъснал е захранващите тръби! Ако се съди по окислението около крановете, трябва да го е направил преди два часа! През цялото това време сме изхвърляли безполезен газ в небето!
— Какво? Кой е той? — остро попита Господарят на анархията.
— Казва, че името му е Баркър. Тюлен от флота. Явно се е промъкнал покрай нас, след като убихме останалите в пристанището за подводници.
Скофийлд ахна.
Това беше Айра Баркър.
Айрънбарк.
Някак беше успял да оцелее в касапницата на пристанището и докато Скофийлд и хората му бяха скачали от островче на островче, за да се доберат до Дракон и да отмъкнат сферите, беше проникнал в съоръжението, добрал се беше до клапаните и тихомълком ги бе саботирал, без никой да го усети.
Съветската ракета бе детонирала бойната си глава, но благодарение на Айрънбарк облакът до Дракон не беше запалим, така че ракетата не беше подпалила нищо — или може би само остатъчните следи от газа, причинявайки „малкия“ проблясък в небето, който бяха видели току-що.
Точно в същия момент Скофийлд проумя и нещо друго… същото, за което вероятно се бе сетил и Господарят на анархията.
— Благодарение на саботажа на Айрънбарк небето на няколкостотин километра наоколо е чисто, но атмосферата над останалото Северно полукълбо все така е наситена с газа — каза Скофийлд. — Още нищо не е приключило. Ако Армията на крадците се добере до друга сфера, ще изстрелят следващата ракета извън безопасната зона и ще я взривят в облака. Което означава…
Рязко завъртя глава и погледна навън.
— … че се нуждаят от сферите ни. Вече няма да си играят с нас. Ще атакуват самолета с цялата си сила, при това веднага.
Тъкмо изрече последните думи, когато дванайсет берсерки се втурнаха от обръча коли около самолета, като стреляха с калашниците си. Останалите ги последваха по пистата.
Армията на крадците току-що бе обявила война на Шейн Скофийлд и неговия самолет.
Майка и Баба веднага започнаха да стрелят и успяха да повалят първата вълна берсерки, но този път атаката беше много по-масирана от предишните. Просто не можеха да я отблъснат.
— Имаме десет секунди да направим нещо! — извика Шампион на Скофийлд.
— Но няма къде да идем… — обади се намиращият се до тях Иванов.
— Винаги има къде да идем… — отвърна Скофийлд, докато се оглеждаше.
Навън стрелбата се засили.
Погледът му се спря върху широката река точно пред самолета, която течеше успоредно на пистата и свършваше с могъщ водопад при високите западни скали на Дракон.
— Защо не? — каза той, пресегна се през Иванов и избута напред и четирите лоста за двигателите.
Точно когато следващата вълна берсерки стигна до тях, големият транспортен самолет внезапно пое напред с ревящи двигатели и свистящи гуми, унищоженият му преден колесник задра с писък настилката на пистата.
Самолетът се понесе извън пистата и продължи с грохот по късия склон към реката.
В товарния отсек Майка и Баба се проснаха на пода от внезапния тласък.
— Плашило! — извика Майка, докато се мъчеше да се хване за нещо. — Какво правиш!?
— Запазвам ни живи!
Самолетът набра скорост, като се друсаше неудържимо надолу по склона, след което — внезапно, напълно лудо — изхвърча от високия бряг и се бухна с носа напред в бързите води на реката!
Старият „Антонов“ вдигна огромен фонтан пръски. Подобно на повечето самолети, той бе проектиран и за кацане във вода и въпреки че задната му рампа беше отворена, незабавно изплава на повърхността, като се клатеше като гумено пате.
После, няколко секунди след като пръските изчезнаха, самолетът се задвижи — отначало бавно, после все по-бързо. Завъртя се и вече плуваше с носа напред, понесен от течението към могъщия водопад, който падаше от скалите само на 600 метра пред тях.
Майка, която стоеше при дясната врата на самолета, включи радиостанцията си.
— Шефе, ще ми напомниш ли как точно ни помага това?
— Те искат сферите — отговори Скофийлд. — Ще стигнем до водопада и ще ги запратим в океана.