Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Заостреният стъклен нос прониза кипналите бели води като олимпийски скачач и продължи надолу сред полуделите въртопи.
Единствено крилете, или по-точно двигателите по тях, го спряха — рязко, разтърсващо костите спиране. Кабината беше на около шест метра под повърхността, когато двигателите достигнаха водата и спряха вертикалното потъване.
Изживяването за двамата берсерки в кабината беше абсолютно уникално — когато самолетът падна в океана, разпенената вода нахлу към тях през разбитите предни прозорци; инерцията обаче ги отхвърли в другата посока и те бяха запратени с ужасна сила надолу в кипналата вода.
В товарния отсек Скофийлд седеше с гръб към стоманената предна врата на самолета в едно пилотско кресло, сграбчил здраво в обятията си стенещата Шампион.
След като бе стрелял по лоста за прибиране на колесниците, той бе скочил в седалката и бързо се беше закопчал.
Сблъсъкът с океана го разтресе здравата, но седалката пое голяма част от удара, а коланът го притискаше към облегалката. Скофийлд едва не изпусна Шампион, но някак успя да я задържи.
Но най-лошото тепърва предстоеше, защото самолетът сега беше изправен вертикално и се клатеше в океана.
А после започна да потъва с ужасяваща бързина.
Водата нахлу в самолета през разбитите прозорци на кабината и се втурна нагоре в кипнал поток, сякаш беше разумно създание, опитващо се да погълне машината отвътре.
Светът на Скофийлд бе станал вертикален — самолетът потъваше с носа напред, така че предният край на товарния отсек сега беше долен — и се пълнеше бързо. Водата се надигаше.
Той бързо посегна да разкопчае колана, без да пуска почти изпадналата в безсъзнание Шампион.
Докато се бореше със закопчалката, през отворената врата точно над него се изля малък водопад.
Скофийлд погледна към широкия светъл правоъгълник в най-горната част — задната рампа на самолета още беше отворена — и видя сивото полярно небе.
Бързо прецени ситуацията.
Крилете на самолета в момента го задържаха и забавяха малко спускането му, но съдбата на стария „Антонов“ беше предопределена — след няколко секунди океанската вода щеше да нахлуе и през горния отвор. Самолетът щеше да се превърне просто в метална тръба с отворени краища и щеше да потъне като камък.
Скофийлд стисна зъби. Още имаше работа за вършене — трябваше да се отърве от сферите.
Преметнал през рамо Шампион, той с мъка се добра до мрежата от лявата страна на отсека и започна да се катери към вратата, намираща се на два и половина метра над него.
Кипналата вода го преследваше, надигаше се все по-бързо.
Заля кубинките му, стигна до коленете, после до кръста.
Скофийлд стигна вратата и застана до малкия водопад, изсипващ се от нея. Уви мрежата около лявата ръка на Шампион, за да я задържи на място и да освободи ръцете си, и отвори едната кутия. Не можеше просто да я изхвърли, защото тя най-вероятно щеше да изплува на повърхността.
Грабна една сфера — малка и тежка, тъмночервена на цвят — и я метна навън.
Направи същото и с втората. Тя също изчезна завинаги.
Две от четири.
Скофийлд хвърли първата кутия и откачи от колана си втората.
Шампион изстена нещо като предупреждение. Скофийлд се обърна — и се озова лице в лице с единия от берсерките!
Беше дошъл от кабината — някак бе оцелял при падането, беше изскочил от водата и сега озъбен драскаше с ръце към Скофийлд.
Скофийлд го удари с кутията.
Ударът строши носа на берсерка, от лицето му рукна кръв и той полетя във водата.
Скофийлд се вкопчи в мрежата до вратата и се напрегна в очакване на втора атака, но тя така и не дойде, защото точно тогава широкият правоъгълен отвор в горната част на отсека се озова под повърхността на океана и целият свят отиде по дяволите.
Невъобразим порой морска вода нахлу в отсека отгоре.
Няколко хиляди литра се изсипаха за миг върху Скофийлд, Шампион и берсерка.
Скофийлд успя да се задържи за мрежата и притисна Шампион с тяло, за да не я изпусне. Берсеркът не извади такъв късмет — намираше се в центъра и мощният порой го повлече надолу.