Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Товарният отсек се напълни за миг и целият самолет вече бе под водата — старият „Антонов“ се беше превърнал в металната тръба с отворени краища точно както беше предвидил Скофийлд.
Самолетът „заплува“ надолу, сякаш се плъзгаше на крилете си — носеше се към дъното на 300 метра под тях.
Заоблените стени изстенаха, когато налягането отвън се усили. Много преди да достигне дъното, фюзелажът щеше да се смачка ужасно, тъй като металните ребра на скелета нямаше да издържат на натиска на океана.
Задържайки дъх, Скофийлд откачи от колана на Шампион един от компактните й дихатели, които осигуряваха въздух за пет минути, и захапа мундщука му.
Щом напълни дробовете си с въздух, грабна втория дихател и го натика в устата на Шампион, за да може и тя да диша под водата.
След това се зае да довърши онова, което трябваше да направи — докато се носеха във вече напълно наводнения отсек, отвори втората кутия и изхвърли двете уранови сфери през отворената странична врата. Те потънаха в бездната и изчезнаха завинаги.
След като приключи, Скофийлд се пресегна, развърза нещо, закрепено на стената до главата на Шампион, и напипа шнура му.
Сграбчи здраво французойката и понечи да дръпне шнура, но в този миг нечия ръка го спипа за крака!
Берсеркът. Проклетникът просто не искаше да умира! И пречеше на Скофийлд да се измъкне оттук.
Корпусът изстена отново. Скелетът на самолета изпука.
След секунди налягането щеше да ги смаже, а този сбърканяк не им позволяваше да се измъкнат!
Скофийлд зарита, но не успя да се освободи.
„Майната му — помисли си. — Това май ще свърши работа.“
И дръпна шнура на нещото, което бе развързал от стената.
Въпросното нещо беше сал.
Щом Скофийлд дръпна шнура, салът се наду и излетя от товарния отсек като куршум. Глезенът на Скофийлд се изплъзна от хватката на берсерка и двамата с Шампион се понесоха през задния отвор на потъващия „Антонов“, дърпани нагоре от въздуха на бързо раздуващия се сал.
Салът летеше нагоре, оставяйки следа от мехурчета, а Скофийлд висеше от него, сграбчил Шампион с другата си ръка.
Секунди след като изхвърчаха от отвора самолетът се смачка като консервена кутия под бруталния натиск на океана и берсеркът вътре стана на пихтия. Изкривеният метал продължи да потъва, докато не изчезна в подводния сумрак.
Понеже знаеха последиците от бързото издигане във водата, Скофийлд и Шампион издишаха през цялото време, докато не се озоваха на повърхността.
Водопадът и скалите на острова се извисяваха зад тях. Отвесни и покрити със сняг и лед, те бяха невъзможни за изкачване.
В другата посока, на запад, започваха полярните ледове, нарязани от пукнатини.
Скофийлд бързо избута Шампион в сала — тя направи всичко по силите си да му помогне, макар раната й явно да беше много болезнена. Той се качи след нея и загреба към прикритието на най-близката пукнатина, преди враговете да са стигнали до скалите и да са ги видели.
Секунди по-късно бяха на сигурно място и едва тогава Шампион изплю мундщука, отпусна се на носа на сала, затвори очи и изгуби съзнание.
Скофийлд изруга.
Екипът му беше в пълен хаос — Иванов беше мъртъв, Баба също; Хлапето и Марио се намираха незнайно къде, оставени да се оправят съвсем сами; Майка, Зак и Ема се бяха измъкнали с последните две сфери, но Скофийлд знаеше, че Армията на крадците вече е по петите им. И накрая, Шампион и той. Французойката беше с продупчен корем — ако не я убиеше, раната най-малко щеше да я парализира — а той също бе ранен в лявата ръка и рамото.
Беше оцелял и този път, само че сега, очукан, натъртен и ранен, изобщо, ама изобщо не беше годен за битка.
Кристъл Сити, Вирджиния
22:30
(11:30 на о-в Дракон)
Дейв Феърфакс бързо въведе Мариан Ретер в апартамента си в Кристъл Сити и затръшна вратата.
Бяха дошли с метрото направо от Пентагона, където бяха избягали от мъжете, представящи се за екип за ВИП превоз. Домът на Дейв в Кристъл Сити се намираше доста близо до Пентагона, само на една спирка с метрото и малко ходене пеша.
— Добре, вече официално станахме ВИП персони — изпъшка той. — Направо не мога да повярвам. Опит за отвличане пред вратите на Пентагона.
— Но кои бяха онези типове? — попита Мариан.
— Не знам — отвърна Дейв. — Те обаче знаеха коя си и къде отиваш и не искаха да стигнеш там. Трябва да бързаме. Ако идентифицират мен, не можем да останем дълго тук. Но ако искаме да продължим да разследваме случая, ще ми трябва компютър с някои сериозни програми…