Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Руският учен закъсня с една секунда и докато Скофийлд го дърпаше, бе разкъсан от свирепата стрелба — по цялото му тяло цъфнаха ужасни кървави рани.
Скофийлд се метна през вратата миг преди куршумите да пометат и него. Някъде дълбоко в себе си изпита мъка за руския учен — неговата помощ се беше оказала безценна, но той вече нямаше да види децата и внуците си в Одеса.
Следвани от ожесточената стрелба, Скофийлд и Шампион се изтъркаляха от кабината в товарния отсек.
Един куршум одраска Скофийлд по лявото рамо, а друг се заби в кръста на Шампион и излезе през корема й с кървав фонтан.
Тя извика от болка, преви се и залитна.
Скофийлд я подхвана и бързо огледа товарния отсек — бетонобъркачката; стоящият до лявата й врата Баба, който стреляше по последния берсерк; различните кабели, прибрани седалки и мрежи, спуснатата задна рампа и дневната светлина и реката; Майка, приклекнала от дясната страна на вратата…
… през която влетя изстрелян от РПГ снаряд, изфуча над главата й, заби се в бетонобъркачката и се взриви!
Бетонобъркачката полетя във въздуха… право към Баба.
Баба нямаше къде да отиде — нямаше абсолютно никакво време да се дръпне. Летящата бетонобъркачка скри от Скофийлд едрия французин и с оглушителен трясък се удари в стоманената стена, където той бе стоял допреди миг.
— Господи… — промълви Скофийлд.
Втори снаряд, изстрелян от другата амфибия, улучи един от двигателите на дясното крило и го пръсна на парчета.
Самолетът се наклони заплашително, изгубил тежестта на двигателя, килна се рязко наляво и водата нахлу през спуснатата рампа.
— Опитват се да ни потопят, преди да стигнем водопада! — извика Скофийлд и се задържа за една ръкохватка.
Ранената Шампион обаче не успя да се хване за нищо.
От килването на самолета тя изгуби равновесие, падна тромаво от стълбата към кабината и изпусна кутията си, която се запремята във водата…
… и спря точно пред оцелелия берсерк.
Той я видя и я грабна.
И точно тогава, сякаш цялата ситуация не беше достатъчно нелепа, една от амфибиите влетя с рев в самолета, вдигайки пред себе си вълна, докато напредваше по наводнения под на отсека.
Майка се оказа от другата страна на амфибията, Баба беше изчезнал, а Скофийлд бе твърде далеч и това даде възможност на пъргавия берсерк да се затича и да скочи върху носа на машината, като викаше на водача нещо от сорта на „Взех ги! Давай!“.
Водачът не се поколеба нито за миг. Двигателите на амфибията нададоха вой и машината тръгна назад към бурните води на реката, и тъкмо щеше да се измъкне…
Р-р-р-р-р-р!
Скофийлд първо го чу, преди да види какво става.
Двигателят на бетонобъркачката изрева и Скофийлд видя как големият камион потегли с пълна скорост назад към изхода на наводнения отсек.
Камионът, каран от Зак, се понесе в дълбоката до коляно вода, излетя от отвора и се стовари върху носа на оттеглящата се амфибия. Тежестта му беше толкова голяма, че задната броня се заби в отделението на шофьора на амфибията я огъна ужасно, смазвайки водача и стрелеца вътре.
Това бе последният отчаян ход на Зак — беше видял как берсеркът грабва кутията и бе направил всичко по силите си, за да му попречи да я отнесе.
Но всичко това още не беше свършило.
Защото амфибията и заклещената в нея бетонобъркачка паднаха от самолета!
Раздалечаваха се бързо — няколкото стъпки се превърнаха в метри и двете машини се понесоха на юг, към отсрещния на пистата бряг.
Берсеркът, който бе скочил върху амфибията с кутията, започна да стреля диво по кабината на бетонобъркачката, която беше осуетила триумфалното му измъкване.
Зак погледна в огледалото и видя как нападателят им приближава кабината с вдигнат автомат. В следващата секунда огледалото се пръсна от огъня на лудия.
Зак и Ема рязко се дръпнаха от полетелите парчета, а когато отново вдигнаха глави, видяха берсерка при вратата на кабината, с кутията в една ръка и калашник в другата, насочен към лицата им.
— Чао, гълъбчета! — изкиска се той и пръстът му се сви около спусъка.
Главата на берсерка отлетя гротескно назад, улучена в носа от куршума на Майка, която се появи от другата страна на бетонобъркачката с насочен през кабината М9.
Незабелязана от никого, тя се бе метнала към камиона малко след като Зак го засили срещу амфибията и бе успяла да се хване за страничното перило.