Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Берсеркът се олюля и Ема успя да грабне кутията от ръката му, преди той да падне от стъпалото и да изчезне в бързите води.
— Благодаря, Майко! — извика Зак, но бе прекъснат от рязко разтърсване, когато бетонобъркачката и амфибията се блъснаха в издадените канари на южния бряг.
Бяха стигнали сушата.
Майка погледна на запад към водопада — намираше се само на сто метра…
… и с ужас видя, че гледката й се препречва от втората амфибия, която изскочи от водата пред нея.
— Мамка му — изруга Майка и се вмъкна при Зак и Ема.
Погледна към самолета — вече почти беше стигнал до водопада.
— Плашило! — извика по радиостанцията. — Зак и Ема са с мен, както и кутията, но пътят към скалите ни е отрязан!
— При мен е пълно с лоши типове, Майко — дойде отговорът. — Боя се, че този път трябва да се оправяш сама…
Връзката прекъсна.
Майка прехапа устни.
— Мамка му. Мамка му. Мамка му. Хайде, деца, щом не можем да стигнем скалите, ще трябва да намерим друг начин да се отървем от сферите, преди тия копелетата да са ни спипали.
Изскочиха от разбитата бетонобъркачка и се втурнаха по брега към суровата планинска вътрешност на остров Дракон.
Скофийлд още бе в разбития „Антонов“ и се носеше към водопада с двете кутии с четирите сфери, от които трябваше да се отърве.
Нещата напълно бяха излезли от контрол.
Водопадът се приближаваше бързо. Майка беше изчезнала заедно със Зак и Ема. Баба бе смазан на стената от бетонобъркачката. Шампион се бе свлякла на пода в краката му и бе на път да изгуби съзнание. Самият той беше прострелян, а горе в кабината още имаше двама берсерки, които…
Вратата на кабината се отвори и двамата берсерки се втурнаха през нея, стреляйки безогледно.
Куршумите им обаче летяха високо и точно когато нападателите видяха Скофийлд до стълбата под тях и насочиха автоматите към него, целият самолет внезапно се килна зловещо напред…
Беше стигнал водопада.
И бе на път да полети надолу.
И точно тогава самолетът внезапно се разтресе.
С пронизителен писък на метал върху скала старият „Антонов“ спря точно на ръба на водопада!
Гледката беше невероятна — големият товарен самолет, от чието дясно крило бълваше черен пушек, кацнал на ръба на могъщ арктически водопад, със зашеметяващо надвесил се към бездната нос, с разперени криле над буйните води, които се хвърляха в стометровата пропаст към океана.
Преследващите го по пистата коли на Армията на крадците рязко спряха. На отсрещния бряг бяха двете амфибии — едната все така заклещена в бетонобъркачката, а втората пазеше скалите.
Всички в самолета отлетяха напред от неочаквания тласък.
Сграбчил Шампион, Скофийлд беше запратен във въздуха и се блъсна в стената, а двамата берсерки, които тъкмо се канеха да го убият, отлетяха обратно в гледащата надолу кабина.
На Скофийлд му трябваше секунда да осъзнае какво се е случило.
Колесниците.
Задните колела се бяха закачили за ръба на водопада и не позволяваха на самолета да падне.
„Изобщо не го планирах по този начин! — изкрещя умът на Скофийлд. — Трябваше да прекосим реката и да стигнем до скалите, за да хвърля сферите в океана. А сега вися на ръба на водопад в самолет с двама побъркани, които всеки момент отново ще се опитат да ми видят сметката.“
Трескавият му поглед откри страничната врата, само на два и половина метра над и зад него. Ако разполагаше с време да се добере до нея и да метне сферите…
Движение в кабината. Берсерките се бяха окопитили. Още секунда и щяха пак да са тук.
— Майната му — изруга той и насочи пистолета си към вратата на кабината.
Само че не се целеше в някой от берсерките.
А в лоста за прибиране на колесниците, който стърчеше от тавана над пилотското място.
Бам! Скофийлд стреля, от лоста отлетя искра и той се отмести напред.
Резултатът бе моментален.
Колелата се прибраха и самолетът мина през ръба на водопада.
Ако гледката на кацналия на ръба на водопада „Антонов“ беше невероятна, рухването му в бездната беше направо зашеметяващо.
Самолетът падаше с носа напред като понесъл се към водата гмурец, точно със скоростта на водата, и за момент човек можеше да си помисли, че ще издигне нос в последния миг и ще отлети невредим. Естествено, това не се случи.