Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Бекер се спря на пилешки гърди за вечеря: леко и бързо разрешение при липса на достатъчно време. Начука ги, поръ­си ги с брашно, потопи ги в белтък - от няколко години се беше отказал от консумиране на цели яйца - после ги овъргаля в хлебни трохи. С добавка от лимонов сок, маслини, дома­ти, или някоя екзотична подправка той можеше да приготви различни ястия по вкуса на Джак - неговото одобрение беше най-точната проверка и оценка на кулинарните му усилия.

Закъснял беше повече от обичайното: останал бе да по­могне при подробното изследване на колата и гората, където намериха труповете, а Карин тръгна да купува нови маратон­ки с Джак веднага щом се върна от Ню Йорк. Прибраха се точно когато Бекер приготвяше зелената салата, върху която смяташе да разположи запържените пилешки гърди. Като при­бави и ориз, от който Джак можеше да изяде невероятни ко­личества, получаваше се прилична вечеря: бърза, добра на вид и - най-важното! - вкусна.

— Едва избягнахме маратонките с проблясващите свет­лини - заяви Карин, размахвайки кутията с новата придобив­ка. - Взехме онези, в които може да се инжектира хелий.

— И сега ти ще можеш да прескачаш сгради, а, Джак?

— Как да разбера, след като тя не ми ги дава? - оплака се Джак и се опита безуспешно да грабне кутията: Карин вед­нага я вдигна високо.

— Имат само един недостатък: страшно са скъпи - про­дължи тя. - Май не са предназначени за носене, а само за гле­дане.

— Ето и чашите за питиета - заяви Бекер и подсети с жест Джак да напълни чашата си с мляко, докато той поставя­ше винени чаши за себе си и Карин. - Когато бях малко мом­че, луксозните маратонки бяха безкрайно далеко от нас - почти колкото Млечният път от Земята... Връзвахме каменни плоч­ки към краката си и бяхме щастливи.

— Той е бил момче преди моето време - влезе в играта Карин. - Когато аз бях момче, преминахме на дървени обув­ки, а каменните плочки ползвахме като чорапи.

— Тези са като на Хаким61 - поясни замечтано Джак. - Страхотни са!

— Очаквам модно шоу след вечеря - заяви Бекер.

Докато вечеряха, Карин запита:

— Нещо интересно на работата?

— Ще ти разкажа по-късно - отговори Бекер, но тонът му ѝ подсказа, че има много за разказване. Трябваше да изча­ка - бяха се споразумели да говорят само с общи приказки за работата си пред Джак.

След вечеря Джак се оттегли в стаята си и той ѝ разказа за двата трупа.

— Какви са изводите ти? - запита тя, след като го изслу­ша.

— Тий подозира Макнийл. Близо е до къщата му. И той наистина непрекъснато създава затруднения. Държи се или глупаво, или подвеждащо, или се дразни и цупи като дете, но явно го върши с една-единствена цел: да ни попречи да се до­берем до верния отговор. Прави се на глупак, но не е такъв, сигурен съм. Не мога да приема, че го е свършил толкова близо до дома си.