Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Фанг се ухили.

— Боя се, че такава не съществува. На колене!

Тримата пазачи заредиха пистолетите си и отстъпиха на един изстрел разстояние. Все още замаян, Чейс се опита да прецени шансовете си. Фанг бе единственият човек, когото можеше да достигне, преди да бъде прострелян, и може би си заслужаваше да спипа гадното копеле за опашката и да го повлече след себе си към трошачката…

Но така Нина щеше да остане сама. А той не искаше разкъсания му от куршуми труп да бъде последното нещо, което тя щеше да види в живота си, нито изпитваше желание последните й чувства да бъдат мъка и болка заради него. Той се обърна към нея.

— Нина, аз… – Думите, кои го се въртяха в съзнанието му, не искаха да излязат. Успя само да каже: – Беше ни интересно заедно.

Тя го погледна невярващо.

— Само това ли имаш да кажеш? Те се канят да ни убият и единственото, което се откъсва от сърцето ти е: „Беше ни интересно заедно”?

— Добре де, какво друго искаш да кажа? – Той знаеше много добре, но по незнайно каква причина не успяваше да произнесе думите.

Очите й се изпълниха с тъга, коя го засенчи дори страха.

— Еди…

Фанг застана зад тях. Той вдигна пистолета си и се прицели в тила на Чейс. Показалецът му леко натисна спусъка…

И главата на единия пазач избухна, като опръска стоящия до него мъж с парченца кости и мозък. След това до ушите им достигна характерното щракане на едрокалибрена карабина, чиито куршум е достигнал до целта си със свръхзвукова скорост.

Фанг се завъртя, опитвайки се да открие източника на изстрела, и се прикри зад тялото на един о, охранителите.

Друг куршум улучи втория бодигард точно между очите и от задната част на главата му изригна облак от розова мъгла

Чейс огледа грамадната зала, но не успя да види стрелеца.

Трети изстрел. Мъжът, зад когото се криеше Фанг, политна назад и от раната на гърдите му плисна кръв. Той се преметна през парапета и се приземи в трошачката, която го пръсна на парчета като разтрошен камък.

Щом осъзна, че вече няма прикритие, Фанг сграбчи Нина за врата. Той я дръпна към себе си и се извъртя, така че тя остана между него и невидимия снайперист.

— Не си и помисляй да опитваш разни номера, Чейс – предупреди го той, като бавно отстъпваше назад по платформата, стиснал бастунчето под мишницата на ръката, с която държеше пистолета. – Кажи на приятеля си да хвърли оръжието или ще я убия!

— Дори не знам кой е той! – възрази Чейс. Вече знаеше много добре откъде са долетели куршумите, но все още не беше видял стрелеца.

Фанг опря пистолета във врата на Нина.

— Веднага му кажи или…

Нина сграбчи дръжката на бастуна му, дръпна я…

И с всичка сила заби сабята в тялото на Фанг.

Той изрева, инстинктивно се сгърчи от болка и натисна спусъка.

Куршумът се заби в подмишницата на Нина, но въпреки силната болка тя издърпа острието и се извъртя, като заби лакътя си в челюстта на Фанг. Той отстъпи назад замаян, плюещ кръв…