Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Въглените се сринаха, хвърляйки малък водопад от искри. Харди постави ръка на лавицата и подпря главата си на нея. След малко се озова на кушетката с лакти на коленете, вторачен невиждащо в последните проблясъци на въглените.
— Стори ми се, че чух вратата.
Франи бе увита в белия турски хавлиен халат, който бяха купили в Напа при последния си уикенд, когато бяха успели да се измъкнат извън града, преди почти година. Тя прекоси стаята, седна на мястото, което той ѝ направи, притисна се до него и потърка с ръка гърба му.
— Защо не спиш? — попита той.
— Моузес и Сузан си тръгнаха само преди няколко минути — каза тя. — Бях будна.
— Моузес и Сузан? Какво правеха тук?
— А също и Колийн и Холи. Очевидно си им казал, че ще им гледаме децата тази вечер, за да могат да излязат. — Това беше наполовина въпрос. — Разбира се, това е много хубаво за тях, но следващия път може би ще ме уведомиш. Особено ако самият ти не смяташ да си тук.
Главата му клюмна, той я поклати уморено.
— Как можах? Аз съм идиот. Извинявай.
— „Извинявай“ звучи добре. — Ръката ѝ продължаваше да се движи по гърба му. Не бе ядосана, макар че вероятно би предпочела той да не забравя уговорките си, когато включваха и нея. — Е, няма нищо — продължи тя. — Мина добре. За щастие си бях вкъщи, това е всичко. А, Ейб се обади, между другото. И някаква жена на име Ребека. Каза, че може би е важно.
По-рано през деня може би щеше да почувства някаква искрица интерес. В момента това му се стори само още повече работа.
— Това е сестрата в „Портола“, с която разговарях днес. По новия случай. — Все още бе бесен, че Глицки беше разпитал зад гърба му неговия клиент. Опита се да не допусне този гняв в гласа си. — Какво искаше Ейб?
— Каза, че ти знаеш.
Харди се замисли за секунда.
— Излъгал е. — Имаше ли желание да се впуска в дълго обяснение? Но усещаше ръката ѝ така добре върху себе си. Бяха заедно. Леко се притисна към нея. — Взел е показания от мой клиент, след като му казах да не го прави. С целия си екип и пълно бойно снаряжение. Може би е разбрал, че моят човек не е виновен и е искал да се извини. Но се съмнявам.
— Сигурно мисли, че клиентът ти е извършил нещо.
Това винаги създаваше проблеми. Откакто Харди беше започнал да работи като адвокат на защитата, тя постоянно се притесняваше от факта, че съпругът ѝ общува не само с хора, обвинени в престъпление, но често и с такива, които наистина ги бяха извършили. Когато обвинението беше за нещо като някакъв вид кражба или измама, не беше чак толкова зле. Но когато ставаше дума за убийство, Франи се тревожеше поради нелишеното от основание предположение, че човек, който е убил веднъж, може да се ядоса на някой друг, да кажем на адвоката си, и да го направи пак.
— Все пак извършил ли го е твоят клиент?
— Той казва, че не — отвърна Харди простичко. — Но кой не би отрекъл?
— И ти му вярваш?
— Винаги. — Той я погледна в лицето. — Моят проблем е Ейб. Нямам представа какво върши.
— Може би затова ти се обажда? Да ти обясни.
— Сигурно. — Не е така, допълни мислено Харди и хвърли поглед на часовника си. — Изкушавам се да му се обадя ей сега и да събудя този нещастник. — Въздъхна уморено. — Какво беше другото обаждане? Ребека? Сестрата? Каза, че може да е важно?
Виждаше, че на Франи никак не ѝ се иска да обяснява отново — вече си бе изпълнила дълга, като му го бе съобщила. Очевидно се надяваше той да забрави. Но не. Харди не забравяше неща, свързани с работата, забравяше само уговорки с роднини за гледане на деца. Франи на свой ред въздъхна.
— Каза: колкото и да е късно.
— Значи може и сега, а?
— Мислех, че може да си легнеш все пак по някое време.
— Ще се опитам да бъда кратък.
Харди почувства как нещо си отива от нея.
— Оставила съм номера ѝ до телефона — каза тя, като се изправяше. — Ял ли си изобщо нещо?
Той поклати глава.
— Моят клиент най-после почна да си дава сметка, че е загазил. Но максималното, което можах да направя, бе да го накарам да ми се обади по телефона. Поначало се канеше да прекара тази вечер с децата си. Мислел, че разговорът с Глицки ще отнеме не повече от половин час. Попитах го кога според него може да отдели няколко минути, може би да поговорим за някои неща, за да не трябва да ги научавам от трети страни. Казва ми, че не знаел кога, този уикенд трябвало да се грижи за децата си. Работи по един милион часа на ден. Но сега го бях хванал на телефона. Не исках да отлагам за друг път. Казах му да се обади на бившата си жена, да промени плановете си, да ѝ каже, че тази вечер няма да се видят. Трябваше да говорим.