Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Той потъна в мечтите си за къщата, която ще си построи в някоя затънтена гора. Непременно от тухли. Двуетажна, с гараж и сауна. Със сухо мазе, в което да съхранява продукти. Със собствен котел за парно, за да му е топло. Ще трябват много пари, за да се прокарат дотам електричество и телефон. Но парите вероятно ще стигнат, ако Мерханов не го измами.
Ще си вземе книгите и Елмаз, шотландския сетер — черен, с рижави лапи и трогателни рижави кръгчета под очите. Елмаз е единственото същество на този свят, което не го дразни.
За посещението в Министерството на науката Настя беше принудена да се облече според общоприетите представи за приличие. Дънки и пуловер — в никакъв случай. Тя дълго стоя пред отворения гардероб и се чуди какво да облече — хем да не й пречи на движенията, хем да изглежда строго и официално. Най-сетне се спря на черния панталон и масленозеленото сако с черна украса. Беше си купила този костюм през есента с парите от брат си, който искаше да й направи подарък, но нито веднъж не го беше облякла. И явно повече няма и да го облече — само днес, и то заради министерството.
С Гордеев се срещнаха във вестибюла. Мъжът беше очевидно притеснен.
— Ти разбираш ли закъде и за какво сме тръгнали? — говореше той, докато вървяха по дългия, покрит с килим коридор. — Отиваме при сериозен човек и се каним да му предявим сериозно обвинение срещу Института, който той наблюдава. Без силни доказателства в ръцете просто нямаме работа тук, ще изглеждаме смешни.
— Какво толкова! — безгрижно отговори Настя. — Нека ни се посмеят, но пък ще получим отговори на въпросите си и поне ще бъдем сигурни, че от кошмара, който си въобразих, няма и помен. Мисля, че така е по-добре, отколкото да се съмнявам. Не съм ли права?
— Не — рязко отговори Колобок, търсейки с поглед вратата, която им трябваше. — Аз, драга, вече не съм във възрастта, когато човек може да става за посмешище. Сега между другото имаме свобода на печата и утре във вестниците може да цъфне фейлетон за неграмотниците, които работят на „Петровка“ и пазят спокойствието на доверчивите московчани. Че нали, как не сме си учили уроците в училище и хабер си нямаме от елементарния курс по физика. За сметка на това по литература всички сме имали само отлични бележки и всички дружно четем научна фантастика. Не си забравила на колко съм години, нали?
— Скоро ще станете на петдесет и пет.
— Именно. И ако ти, малка мизернице, ме изложиш, ще ти откъсна главичката. Разбра ли ме?
— Разбрах ви, Виктор Алексеевич. Ще ми откъснете главичката.
— Тук е. Влизай.
В приемната седеше злобна госпожица с миша физиономия. Като видя Гордеев и Настя, тя само леко повдигна главата си със зализана прическа и впери поглед в тях, без да продума.
— С Николай Адамович имаме уговорка да ни приеме в 10,30 — учтиво каза Гордеев.
Госпожицата мълчаливо стана и влезе в кабинета с тапицираната с червена кожа врата. След половин минута се върна и все така мълчаливо застана до отворената врата, хванала дръжката. Явно това означаваше покана да влязат.
Николай Адамович Томилин посрещна гостите твърде радушно, настани ги във фотьойлите, предложи им чай или кафе. Гордеев отказа почерпката, а Настя пожела кафе.
— Слушам ви внимателно — борейки се с астматичния си задух, каза Томилин. — Какво може да е довело такава очарователна жена в нашето скучно научно министерство?
— Николай Адамович — започна тя, — провеждани ли са в Института, който вие наблюдавате, научни разработки, насочени към създаване на излъчвател, въздействащ благотворно на нервно-психическата сфера на човека?
— Откъде ви хрумна такъв странен въпрос? — разлюля цялото си тлъсто тяло Томилин, което явно трябваше да означава смях. — Откога криминалната милиция се интересува от научна проблематика, свързана с електромагнитните излъчвания?
— Ще ви обясня как възникна нашият интерес към Института.
Тя извади картата и с няколко думи обрисува картината на престъпността на територията на двете разноцветни елипси. Разбира се, не спомена и дума нито за Войтович, нито за кражбата на делото, нито за Галактионов.
— Сблъскахме се с това необяснимо явление в процеса на анализа на годишните данни за престъпността. Нали разбирате, обичайната ежегодна работа: в началото на февруари вече е готова годишната статистика и ние започваме анализа на престъпността през годината.