![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко това обаче беше само повод да се разсее, да отвлече мислите си от онова, което беше видял на „Котидж“. Дете или парче лед, добило странна форма заради умората и нощните сенки? Само че Смит Едно също го беше видял. Нещо повече, то го беше уплашило. С когото или каквото да си имаше работа, Смит Едно явно бе пропуснал да прочете дребния шрифт в договора.
Паркър усети, че го наваля сън. Знаеше, че трябва да си легне, но не му се искаше да стане от стола си, да откъсне поглед от блатата. Знаеше защо. Надяваше се да зърне Дженифър, да усети нежния воал на присъствието ѝ. Това беше нейното време - нощта, когато баща ѝ се намираше в неназованото пространство между будността и безсъзнанието.
Но Дженифър не се появи и той заспа.
56
Куейл вървеше сам по брега на река Пискатакуа. Светлините на хотела бяха останали далеч зад гърба му. Морс спеше в собственото си легло, в собствената си стая. Ако поискаше да бъде с нея, щеше да я повика.
Пътуването до Доувър-Фокскрофт не беше приятно. Срещата с Гилър в Портланд беше грешка, защото привлече вниманието на Паркър. Куейл разбираше защо Гилър намираше за важно да научат за частния детектив. В краен случай можеше да приеме, че е необходимо да се срещне лично с Паркър, за да добие представа за потенциалната заплаха, която той представляваше, но при всички положения Гилър трябваше да намери друг начин.
Куейл пушеше - порок, на който дълбоко се наслаждаваше, но ставаше все по-трудно да му се наслади в тези нетолерантни времена. Пушеше само „Чансълър Трежърър“, със сребърни филтри в метална табакера. Бяха скъпи, но парите не бяха проблем за него. Имаше повече, отколкото човек можеше да похарчи и за десет живота.
Куейл добре знаеше това.
Светьт извън квадратната миля в Лондон, която възприемаше като своя, не го интересуваше особено. В интерес на истината, не го интересуваше дори светьт извън собствените му стаи, защото те криеха безкрайности. Поддържаше само епизодични контакти с хора, чиито тревоги бяха свързани с неговите. Мислеше единствено и само за Атласа и нищо друго.
Ето защо до момента му беше убягнал фактът за съществуването на Чарли Паркър. Сведенията на Гилър обаче, потвърдени от кратката му среща с детектива, пробудиха безпокойство толкова силно, че му действаше почти освежително. В един тъй дълъг живот страхът беше добре дошло разнообразие в монотонното ежедневие.
Смущаваше го неспособността на всички останали и най-вече на Бакерите да се разправят веднъж завинаги с Паркър. Според Гилър мнозина се бяха опитвали, но без успех, като най-близо до целта беше стигнал един представител на засегната група в малкото градче Просперъс в Мейн. Бакерите имаха предостатъчно основания да убият Паркър и ресурсите да осъществят намеренията си. Защо тогава още не го бяха направили? Какво им липсваше?
Към края на цигарата му хрумна един възможен отговор. Той хвърли фаса, който изсъска в черната река, и се насочи обратно към хотела. Трябваше да проведе един разговор. Щеше да поиска обяснение от Главния Бакер.
Основания? Да, Бакерите имаха такива.
Ресурси? Да.
Но воля и желание?
Това тепърва щеше да се разбере.
57
Малко преди обед на другия ден Паркър се отправи към Бангор. Въздухът беше ясен и свеж, а когато спря за кафе по пътя, разговорите в заведението му звучаха изпълнени с онази надежда, която винаги бе намирал за характерна за северните щати. Тя идеше с пролетта, избуяваше с лятото и напълно се изчерпваше до началото на зимата.
Покрай рождения ден на Дейв Еванс и недотам приятните събития, последвали празненството, Паркър беше пропуснал голяма част от отразяването на последната пресконференция, дадена от щатската полиция. Конференцията бе проведена с известно закъснение заради фалшиви сведения, че Хеб Колдикът е бил забелязан до Краусвил, близо до границата с Канада, поради което новинарските екипи едва бяха успели да подготвят репортажите си за вечерните емисии. В резултат на това Паркър беше принуден да навакса с телефона си и с „Портланд Прес Хералд“.
Видно беше, че доминиращата тема е издирването на Колдикът и двете му приятелчета, а на неразрешената загадка на Жената в гората бяха отделени само няколко минути. След убийството на Алън бе настъпила реорганизация на полицейските ресурси и сега разследването се водеше от Соланж Кориво, лейтенант от щатската полиция. Паркър не я познаваше, така че тя беше или нова, или наскоро повишена. Това беше логично: основният фокус бе залавянето на убийците на Алън, а по-маловажните случаи се връчваха на когото може. От друга страна, състоянието, в което беше открито тялото - заровено малко след раждане заедно с останките от плацентата, - навеждаше на мисълта, че една жена би изглеждала по-приемливо в очите на обществеността.