Жената от леса [bg]

- Гледах пресконференцията - каза той. - Откъде намерихте тази Кориво?

- От полицията на Преск Айл.

- Добра е.

- Кажи го на тъпаците, дето реват за категорични действия. Щяхме да я наемем, ако ще да беше от Марс. Както сам каза, добра е. Да не се обаждаш само за да ни похвалиш?

- Имах време за убиване. Какво правиш?

- Сериозно.

- Снощи срещнах един тип в „Мечката“. Дребен, не знам имаше ли метър и шейсет, прилича на плъх, който наскоро се е научил да си шие дрехи. Не беше местен от Портланд, но според мен е от Мейн, въпреки че не си личеше по акцента. Мисля, че се нарича „целенасочено неутрален“. Беше с един англичанин, който твърдеше, че е адвокат, и една жена, която не е виждала слънце от смъртта на Рейгън насам.

- Име?

- Представи се като Смит, но не съм склонен да му вярвам.

- Не думай. И защо те интересува?

- Струва ми се, че ме следи. Не редовно, но от време на време.

- Много оскъдна информация ми даваш.

- Ще говоря с Дейв Еванс. Може да има нещо на камерите в бара.

- В такъв случай изпрати ми снимки и ще разпитам, но не ти обещавам нищо. Още ли се занимаваш с онази жена за Мокси?

- Да. Даже в момента ще правя точно това.

- Ако научиш нещо, сподели с Кориво.

- Готово. Имаш ли номера ѝ? - Уолш му даде директния телефон и мобилния номер на лейтенанта.

- Как е Ейнджъл?

- Оправя се.

- Радвам се да го чуя. А другият?

- Няма промяна в състоянието.

- За това не се радвам толкова.

- Но пък можеше да се очаква.

- Така е. Не забравяй: Кориво.

Разбрах. Благодаря.

Не съм казал, че ще изляза пак с теб - отвърна Уолш и

затвори.

Отвън „Нежният дом“ не се беше променил много от последното посещение на Паркър. Службата му на убежище за уплашени и насилвани жени все така не се рекламираше и само стоманената порта с електронно управление и фактът, че оградата е направена не от дървени, а от метални колчета, подсказваше, че вътре се крие нещо различно от малка жилищна кооперация.

Паркър спря до бордюра и натисна звънеца на портата, вдигнал лице към камерите над вратата и едно дърво наблизо. Очакваха го, но въпреки това минаха трийсетина секунди, докато го пуснат да влезе. Причината му беше известна: докато две камери наблюдаваха него, други оглеждаха улицата за нещо подозрително - например някой кисел съпруг или гадже, които са решили да се възползват от отварянето на портата, за да нахлуят вътре. На улицата имаше паркирани автомобили, но всички бяха празни, а пешеходците бяха далеч и видимо заети със собствените си грижи. Въпреки това, когато портата се отвори, Паркър влезе бързо, без да се обръща с гръб към нея, докато отново не се затвори след него.