Жената от леса [bg]

54

Боби Оушън също прекарваше вечерта си в бар, само че в „Гнездото на гларуса“ в Уест Енд в Южен Портланд. Неотдавна бе придобил собствеността на заведението чрез една от помощните си компании. През последните осемнайсет месеца свързани с него фирми бяха закупили и други имоти в Брик Хил и Редбанк, както и по булевард „Уестърн“, най-вече за отдаване под наем. Градската управа възнамеряваше да съживи района чрез подобряване на пътищата и тротоарите, зонови промени и обществено-частни инициативи за достъпни жилища. Уест Енд се развиваше благоприятно и Боби Оушън щеше да се възползва от възхода му.

Единственото петно на хоризонта беше собственият му син, който в момента седеше в един ъгъл на „Гларуса“ и вече дрънкаше наляво и надясно за новите собственици. Били беше помолил баща си да управлява заведението и майка му се беше застъпила за него. Как се очакваше Били да стане по-отговорен, изтъкна тя, щом баща му не му гласуваше никакво доверие? Боби смяташе, че тя слага каруцата пред коня, но съпругата му не го слушаше, също както пренебрегваше всички провали на сина си в миналото. Онези ангажименти, твърдеше тя, не били подходящи за него. Били твърде ограничаващи. Той бил общително момче. Хората го харесвали.

Може и наистина да вярваше в това, но на Боби му се струваше, че в нея говори по-скоро гласът на надеждата. Синът им не беше общителен, просто лесно се повличаше по другите. Хората не го харесваха, харесваха парите му, които Били пръскаше с достатъчно лека ръка, за да си създаде кръг от редовни познати. Някои бяха елементарни използвачи, но други бяха по-опасни. Боби не планираше да умира скоро, но вече се тревожеше за бъдещето на бизнеса, който бе изградил с толкова усилия през годините. Били беше единственото му дете и надали щеше да има друго. А за нещастие, беше задник.

Този шибан пикап. Само да не го беше накичил със знамената на Конфедерацията. Но с него не можеше да се говори. Вярно, може би беше наследил фундаменталистките възгледи на баща си по отношение на расата - а така също и по отношение на жените, хомосексуалистите и бедните, - но това не значеше, че трябва да ги развява навсякъде. И да бяха само знаменцата. Били се беше въвлякъл в онази простотия с Клана в Огъста, която си беше чиста глупост. Бе разказал всичко на баща си с усмивка, като че ли очакваше похвала за постъпката си. Боби Оушън обаче беше уважавана личност в щата и се грижеше подкрепата му за подобни каузи да бъде дискретна и до голяма степен анонимна. Какъв ефект щеше да има върху фамилията според сина му, ако го привикаха на разпит за разпространение на литература на омразата? Какво, по дяволите, си мислеше той?