Жената от леса [bg]

- Господа - каза Паркър, - надявам се да се забавлявате тази вечер.

Куейл забеляза, че детективът стои малко под ъгъл, като че ли искаше да наблюдава едновременно тях и хората на бара - по-конкретно Морс. Някак си беше доловил присъствието ѝ, въпреки че тя стоеше настрани.

- Определено - отвърна той. - Въпреки че тук е малко шумно за моя вкус.

- Не сте тукашен, нали?

- Гост съм на града.

- Англичанин?

- Да.

- По работа?

- Предимно.

- И що за работа е това?

- Вие да не сте от комитета по посрещането?

- Щатният отговорник отсъства, а аз още не съм ошлайфал комуникационните си умения.

Паркър зачака Куейл да отговори на въпроса му. Тримата мъже бяха наясно какво става. Нито Куейл, нито Гилър направиха опит да възразят срещу натрапеното присъствие на Паркър или да се престорят, че не разбират за какво иде реч: сблъсък с противника, предизвикан от мимолетно нехайство от тяхна страна или реакция на детектива към хищническа заплаха.

- Работя в сферата на правото - каза най-после Куейл.

- Адвокат?

- Да.

- Можеше да го кажете направо.

- Вече не практикувам активно.

- Но все пак сте тук по „работа“.

- Точно така.

До дясната му ръка лежеше разпечатан лист - криптозагадката от новия брой на лондонския „Таймс“. Решаването на тези задачки му носеше удоволствие и по време на отсъствието си от дома се беше абонирал за онлайн изданието. До листа имаше писалка с пълнител, а на десния му показалец се виждаше издайническо петно от мастило.

- Любител на главоблъсканиците? - полюбопитства Паркър.

- Само на този вид.

- Май вече сте я решили.

- Винаги ги решавам, въпреки че понякога ми отнема повечко време от друг път.

- Убеден съм, че там някъде се крие метафора или урок за цял живот.

Ако го открия, непременно ще ви го предам.

Много ще се радвам. Имате ли си име?

Да.

Бихте ли го споделили?

Не.

Паркър кимна кратко, като че ли Куейл беше потвърдил всичко, което искаше да знае за него, след което насочи вниманието си към Гилър.

- Струва ми се, че съм ви виждал и преди.