![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- Тя обаче е подписала непредвидения полет на Винсънт Гарон - отбеляза Луис.
- Може би Гарон е искал същото като сина ѝ, само че по-очевидно.
- А Майка пази гърба си.
- И този на сина си.
- От трън та на глог - рече Луис. - Гарон го няма, но синът ѝ е там и може би разглежда липсата на Гарон като вакуум във властта. Ако се намеси, Майка може би няма да иска да хвърли и него отвисоко.
- А дали той изпитва същите скрупули спрямо нея? - попита Паркър.
- Мисля, че Филип може цял ден да хвърля малки кученца от „Емпайър Стейт Билдинг“ и да спре чак когато ръката му се измори.
- Не е същото като да убиеш майка си. За това трябва да си доста хладнокръвен.
- Не бих се обзалагал, преди да видим анализ на неговата ДНК от херпетолог.
- Но ако Филип мрази баща си и не се свени да убие майка си, защо ще си прави труда да ни подслушва? - попита Ейнджъл.
- Защото Майка му е наредила? - предположи Паркър.
- Възможно е, но това не значи, че е бил длъжен да го направи.
- Да приемем, че подслушвателите и проследяващите устройства са били негова идея - каза Паркър, защото тази възможност му се стори интересна. - Защо му е да разбира кой е убил леля му и братовчед му или е предизвикал изчезването на чичо му?
- Защото ако има лична връзка с Уеб, може той да е следващият - отвърна Луис.
- Само че фактът, че Филип е син на Уеб, не е широко известен, защото Уеб е бил толкова дискретен, че само шепа хора знаят даже как е изглеждал. Искам да кажа, че ние за първи път чухме за това от Филип, после видяхме портрета и навързахме нещата. Така че, ако има нещо лично, не той е следващият по ред. А Майка.
- Значи Филип, като добър син, иска да се погрижи нищо лошо да не сполети мама - рече Луис.
- Или напротив.
- Семейство - каза прочувствено Ейнджъл. - Не можеш да живееш с него, не можеш и да го ликвидираш без усложнения.
- Значи ще избягваме Филип, ще държим Майка на безопасно разстояние и ще се срещнем с Тейър - медиумът с мебелите? - попита Луис.
- Медиумът с преоценените мебели - уточни Ейнджъл.
- Такъв е планът, ако нямате по-добри предложения.
- Ами Рос? - напомни Ейнджъл. - Какво ще му кажеш?
- Всичко. Той плаща.
- Дори за Майка и Филип?
- Най-вече за Майка и Филип.
- Ще им стовариш неприятности - предупреди Луис.
- Какво, жал ли ти е?
- Само защото няма да гледам.
- Може да ни прати снимки.
- Да се надяваме.
48.
Кърк и Сали Бъкнър не само не насърчаваха другите енориаши да престъпват прага им, но и рядко канеха когото и да било друг на гости. Най-близките им съседи, семейство Фериър, можеха да преброят на пръстите на едната си ръка случаите, в които са видели непознат да тропа на вратата на Бъкнърови и да влиза вътре, макар и за кратко.
Семейство Фериър не бяха особено религиозни. Полагаха известни усилия само на Коледа, защото обичаха коледните песни и украсата на католическата църква „Свети Йосиф“. Двете им деца вече имаха собствени семейства и не бяха по-строги в съблюдаването на религията от родителите си. Ако Фериърови - родители и деца -вярваха в нещо, то бе, че хората трябва да се стремят да не се държат като задници през повечето време. Край на урока.
Въпреки този принцип на Дейвид Фериър му беше трудно да изпитва топли чувства към семейство Бъкнър. Да, те бяха дружелюбни и не правеха нищо, което да даде повод за оплакване. Не вдигаха шумни празненства, грижеха се добре за къщата и двора си. Кърк правеше и поддържаше уебсайтове, а Сали приготвяше луксозни торти и сладкиши, които продаваше на някои от магазините, кафенетата и ресторантите в града, както и по специална поръчка за рождени дни и други тържества. Фериър се беше научил да ги разпознава от пръв поглед, за да не рискува случайно да хапне от тях.
Съпругата му, Ета, смяташе, че е луд. Според нея той имаше прекалено много свободно време и не е трябвало да се пенсионира толкова рано. Освен това мислеше, че живее твърде затворено и ако се среща по-често с хора, ако участва в делата на общността, може да спре да си намира лесни поводи да критикува наред. Вярно, Фериър обичаше да бъде насаме със себе си, може би прекалено много, но много можеше да се каже за способността на човек да се чувства добре сам, а той никога не беше отегчен или самотен. Имаше книги за четене, филми за гледане, стихове - добре де, скапани стихове - за писане, куче за разхождане. Времето едва му стигаше за всички тези важни неща и без да се разсейва с разни срещи и комитети. Имаше достатъчно приятели според собствените си разбирания - четирима, двама от които близки - и нямаше намерения да организира прослушване за нови. Малцина предизвикваха откровената му антипатия и повечето от тях бяха адвокати, политици, голф играчи и проповедници.