Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов   
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.  Стоян Атанасов
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 97
Перейти на страницу:
— Защо стоиш тук сам, глупако? Върви, кралицата те чака! Ти май заслужи си въжето, [288] лудетино, с това, което пред толкоз хора наговори. — Не. Не, Бранжиен. Добре го сторих. Един по-луд от мен сега [292] на кон се качва. — Как така и името ми си научил? — Преди години туй се случи. Ако съм луд, не е вината [296] у мене, а у вас самата. Защо, за ваше изкупление, кралицата с обезщетение обидата не намали. [300] Не искам много. Та нали за службата ми137 четвъртина, за мъката ми половина — такваз цена не е висока? [304] Въздиша лудият дълбоко, Бранжиен внимателно се взира във тялото му и намира, че е наистина прекрасно138. [308] И тутакси й става ясно, че мнима му е лудостта, че друга му е болестта… — Сеньор, благословен бъдете! [312] За мойте думи ми простете! Дано кралицата и аз за срам не станем зарад вас! — Не съм засегнат никак даже. [316] Бранжиен го моли да разкаже живота си, но настоява да не ги вече заблуждава, че рицарят Тристан е с тях. [320] — Добре ще да е да не бях Тристан! Но билето, което изпих на кораба в морето, сърцето и ума ми хвана [324] така жестоко, че роб станах на любовта. Бог да е с мен! Дано не види хубав ден тоз, който с билки и ликьори [328] го бе приготвил; той ми стори неподозирана злина. И вие имате вина пред мен, защото във багажа [332] го бяхте взела. Ще ви кажа, Бранжиен, че само аз, Тристан, бях от бедата сполетян. Това, че от любов линея, [336] изглежда е игра за нея.         Сега Бранжиен го разпознава и го за прошка умолява, а той я хваща за ръка [340] и я целува със молба каквото може да направи (и то без много да се бави), тъй че плана си въжделен [344] да види той осъществен. Бранжиен му прави знак с ръка да я последва и така в Изолдината стая влизат. [348] Изолда гледа го отблизо, но още има му гарез заради казаното днес. Тристан учтиво поздравява: [352] — Кралице, Господ да ви дава добро, на вас и на Бранжиен! Ако Изолда иска мен да изцери, дорде е време, [356] „приятел“139 нека нарече ме. Мен любовта ме угнетява, а милост тя не проявява. И глад и жажда преживях, [360] на голата земя аз спях и въпреки това страдание не ме налегна отчаяние. Дано Бог, който на софрата [364] във Кана променил водата на вино, свише я застави140 от лудостта да ме избави.         Мълчи Изолда, а Бранжиен [368] я стрелва с поглед възмутен: — Госпожо, тъй ли се посреща мъж в плен на толкова гореща любов, която няма равна? [372] От нея страда той отдавна. Това Тристан е, погледнете и на врата му се хвърлете. Той като луд се е остригал [376] заради вас. — Бранжиен, я стига! Ако на пристана го бяхте видяла тази сутрин, щяхте по външността да разберете, [380] че е един циник несретен. Съвсем различен с мен би бил Тристан, не би си позволил шеги тъй груби и обидни. [384] — Госпожо, всичко бе привидно: преструвах се на глуповат, за да не бъда разпознат. Обичам ви така дълбоко, [388] а вие грубо и жестоко отнасяте се днес към мен. Спомнете си Гамариен141, когато силом ви отвлече. [392] На помощ кой ви се притече? — Наистина Тристан спаси ме. Но той изобщо несравним е със вас, сеньор… Тристан се радва, [396] че лъч надежда се прокрадва
вернуться

137

Ст. 302: Според куртоазния кодекс на любовта преклонението пред дамата се родее със служенето на сеньора. Любовната етика възпроизвежда феодалната.

вернуться

138

Ст. 308: Реакцията на Бранжиен е показателна за отношението към тялото в средновековната художествена словесност. Тялото никога не се описва реалистично, само за себе си, нито неутрално. Неговото споменаване е идеологизирано, а описанието му — силно естетизирано в две противоположни посоки: на най-красивото и на най-грозното. По същата логика тялото бива и „морализирано“ около антиподите Добро и Зло. Крайните точки на двете оси — естетическата и моралната — си кореспондират. Затова в очите на Бранжиен здравото и хармонично тяло на Пику не може да подхожда на човек с болна душа. Така тя бързо разпознава Тристан.

вернуться

139

Ст. 357: В куртоазната любовна лексика думата „приятел“ (ami) означава „любовник“, а доколкото несподеленото любовно чувство е болест, дамата, която отвръща с взаимност, „лекува“, „изцерява“ своя приятел.

вернуться

140

Ст. 366: Намек за първото чудо на Иисус по време на сватбата в Кана Галилейска (вж. Йоан, 2: 1–12).

вернуться

141

Ст. 391: Персонаж с подобно име не се споменава в никоя от версиите за Тристан и Изолда. Гамариен би могъл да се тълкува и като превъплъщение на странника музикант, за който намекват „Лудостта на Тристан“ (Оксфорд, вж. бел. към ст. 779 на този текст), Готфрид Страсбургски и Брат Робер.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)