Дяволски устройства [bg]

— Онзи вляво се казва Ком Омбо — каза кметицата на момичетата си. — Другият е Бенгази. Кметът Пенироял се договори да се види с тях тук, за да могат техните хора да вкусят от удоволствията на Брайтън по време на настоящия Лунен фестивал. Те, горките създания, се занимавали с лов на пясъчни градове в дълбоката пустиня, така че си представяте какви удоволствия ще бъдат за тях хубавата храна, доброто забавление и освежаващото къпане в Морския басейн.

Приближаващите градове напомняха на Рен за снимките, които беше виждала в намачкания си екземпляр на „Детски наръчник по градски дарвинизъм“ у дома в Анкъридж. След като се приближиха още повече, започна да намира много разлики. Тези градове бяха бронирани, а откритите сгради на ръба на всеки от етажите бяха покрити със стоманени плочи и мрежи против ракети. Макар земята около масивните им вериги да беше пълна с малки градчета, предградия и селца, тези градове не се опитваха да ги погълнат.

— Лунният фестивал е свещен празник — каза кметицата, когато Рен сподели наблюденията си. — Традицията повелява по това време никой град да не ловува и да не поглъща друг.

— О! — отвърна момичето и изпита разочарование, защото щеше да е много вълнуващо да наблюдава едно хубаво старомодно преследване между градове.

— Разбира се — продължи Бу-Бу, — с настоящата война и оскъдната плячка не всеки кмет спазва традицията в наши дни, но ако някой от тези градове се опита да изяде друг, госпожица Туомбли и приятелите ѝ ще ги накажат. Крайно време е тази аерококона да свърши малко полезна работа.

Точно навреме Летящите порове полетяха в небето към градовете, като се въртяха, преобръщаха и изстрелваха цветни ракети, за да демонстрират как ще се справят с всеки хищник, който заплашва да наруши традициите на Лунния фестивал. Един се отдели от групата и зад него се разнесе люляков дим, който изписа в небето ДОБРЕ ДОШЛИ В БРАЙТЪН. Когато тътенът на двигателите им се отдалечи, Рен чу дрънченето на тежки вериги в Брайтън. Градът пускаше котва.

— Имам усещането, че това ще е един чудесен Лунен фестивал! — каза весело госпожа Пенироял, а момичетата около нея охкаха, ахкаха и аплодираха дръзките авиатори. — А сега, елате. Искам всички да бъдете снимани с костюмите си за бала на кмета.

Кметицата се обърна към Павилиона. Рен погледна за последно извисяващите се градове и забърза след нея. Останалите момичета бяха прекалено заети да обсъждат утрешния бал и очарователните костюми, които домашните роби трябваше да носят. Докато слушаше развълнуваните им разговори, Рен започна да съжалява, че ще пропусне забавата. Налагаше се. Тази нощ, докато всички в имението спяха, смяташе да се промъкне в навеса за лодки и да открадне „Калугерица“. Докато изгрееше свещената луна, вече щеше да е много, много далеч от Брайтън.