Артър & Джордж [bg]

— Не, сър.

— Доколкото знам, съществува още един метод — да се изкопае цялото парче пръст и да се отнесе за криминологичен анализ. Направено ли беше това?

— Не, сър. Почвата беше твърде мека.

— Откога сте полицейски служител, мистър Купър?

— От петнайсет месеца.

— Петнайсет месеца. Много ви благодаря.

Джордж бе готов да изкрещи от радост. Както предния път, той се втренчи в мистър Вейчъл, но не успя да привлече погледа му. Може би така се полагаше в съдебната зала; или пък мистър Вейчъл вече мислеше за следващия свидетел.

Останалата част от следобеда мина сравнително добре. Бяха прочетени няколко анонимни писма и за Джордж беше ясно, че никой нормален човек не би допуснал, че той е техният автор. Например онова, от „Почитателя на правдата“, което бе показал на Камбъл: „Джордж Ейдълджи — Не се познаваме, но понякога съм ви виждал във влака и не смятам, че бих ви харесал, ако се познавахме, тъй като не обичам туземците.“ Как би могъл да напише подобно нещо? Следваше още по-голяма нелепост. Прочетоха писмо, описващо поведението на тъй наречената „банда от Уайърли“, което сякаш излизаше от най-евтин криминален роман: „Всички те полагат страшна клетва да пазят тайна и повтарят след Капитана, и всеки казва: «Да пукна, ако проговоря.» Джордж се надяваше съдебните заседатели да разберат, че адвокатите не използват подобен език.

Търговецът мистър Ходсън даде показания, че е видял Джордж да отива към мистър Хандс в Бриджтаун и че адвокатът е бил облечен със старото си домашно палто. Но след това лично мистър Хандс, при когото Джордж бе останал половин час, заяви, че клиентът му не е бил с въпросното палто. Двама други свидетели съобщиха, че са го видели, но не си спомнят облеклото му.

— Имам чувството, че променят тактиката — каза мистър Мийк, след като заседанието приключи. — Усещам, че кроят нещо.

— Какво? — попита Джордж.

— В Канок тезата им беше, че сте отишли до нивата по време на разходката си преди вечеря. Затова повикаха толкова много свидетели, които са ви видели да обикаляте. Онази любовна двойка, спомняте ли си? Този път не ги призоваха и не само тях. Другото е, че в Канок се споменаваше само датата 17 август. Сега твърдят, че произшествието е било на 17 или 18 август. Значи гледат да заложат на сигурно. Усещам, че се насочват към нощен вариант. Може би разполагат с нещо, за което не знаем.

— Мистър Мийк, няма значение към какво се насочват или защо. Ако изберат вечерта, не разполагат с нито един свидетел, който да ме е видял в близост до нивата. А ако изберат нощта, ще трябва да се преборят с показанията на баща ми.

Без да обръща внимание на клиента си, мистър Мийк продължи да разсъждава на глас:

— Разбира се, те не са длъжни да изберат едното или другото. Могат само да подхвърлят възможности на съдебните заседатели. Но този път наблягат на отпечатъците. А това е възможно само ако са избрали втория вариант заради дъжда през нощта. И ако палтото ви от влажно е станало мокро, това също потвърждава моето предположение.