Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Тя се настани пред огледалото, за да изпробва една нова перука, обагрена в светлорозово. Бяха я донесли днес следобед. Беше съществен елемент от поредния сценарий, предназначен за някакъв заможен дърт пънкар.
- Значи ти си най-новата ми снаха? - долетя ироничен глас зад гърба й.
Тя се отмести леко и зърна образа на мисис Кънингъм в огледалото. Старицата й харесваше; имаше още дързост в гласа й.
- На колко си години? - продължи тя.
- На 24 - отвърна Катя.
- Харесва ли ти ролята?
- Графикът е доста напрегнат - измъкна се момичето.
- Трябва им още една принцеса - отсече мисис Кънингъм. - Това шоу има да се върти още дълго. Няма да останеш без хляб, повярвай ми!
- Нямам нищо против - рече Катя. - И без това не смятам да остана вечно в този бизнес.
- Рускиня ли си?
- Българка - поклати глава Катя.
Мисис Кънингъм примижа, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно.
- О, ти си момичето, което е работило там, нали? - живо попита тя.
„Виж ти, всички знаят“, помисли си Катя. И това ми било конфиденциалност!
- „Работила“ е силно казано - усмихна се криво тя. Чистех от време на време, срещу квартира. Беше истински късмет, защото в началото нямах пукната пара. Но вече не е така, изнесох се.
- Накъде върви светът! - въздъхна осъдително старицата. - Да се мастурбира на такова високо равнище!? Това май е прекалено, не мислиш ли?!
- Високо, ниско, все тая - сви рамене Катя.
- Не го одобрявам - поклати глава мисис Кънингъм. - Мисли, каквото щеш, но не го одобрявам. Онанизмът пречи на хората да се развиват. Учили са ме като малка. Сега разбирам какво са имали предвид.
Тя бръкна в чантичката си и измъкна дълга пурета. Драсна клечка кибрит. Над главата й се изви сладникав дим.
- Всеки знае да се драпа в тъмното - продължи тя, пафкайки енергично, - не ти трябва да си красив, нито умен, нито богат - нищо! Можеш да си спестиш дори елементарната хигиена. Човек се отпуска. Защо да се напрягам, казва си, да се трудя върху себе си, за да изглеждам привлекателен, като мога да се оправя и сам. Това е краят. Свикнеш ли веднъж, вече нищо не може да те спре. Превръщаш се в животно.
Кралицата избълва последователно няколко кръгчета дим.
- Когато някой си се драпа сам, то си е за негова сметка. Но когато се драпа цялата държава, става напечено - философски обобщи тя.
- Чудесно, защо не използваш случая да им го кажеш? - предложи Катя.
Кралицата се замисли, после поклати глава:
- Няма го в сценария. Пък и не ми влиза в работата. Но ти не бери грижа: ще се намери кой да им го каже. Винаги се намира.
Старицата се запъти към своята гримьорна, мърморейки си под носа:
- Кой го измисли този проклет концерт? Пак ли Мънроу? Мозъкът му съвсем е закърнял!
35.
- Ти ме измами - изхриптя Варадин. - Мошеник!
Гласът му се процеждаше от устната кухина като гъста черна вада, пълна е отровни микроорганизми.
- Екселенц - хладно рече Зиблинг, - не разбирам за какво говорите. Искахте кралицата, имате я! Какво повече ви трябва?
- Истинската кралица, негоднико! - простена посланикът и изхълца:
-100!
- Моля? - повдигна вежди Зиблинг.
- 95 - каза Варадин и повтори яростно: - The real queen![21]
- The real queen?! - искрено се изуми онзи. - Вие не сте добре.
- Не съм! - отсече посланикът. - 300.
Системата на Пеполен се разпадаше неудържимо.
Явно не беше проектирана за подобно натоварване. Мехаизмът на емоционалната преса беше засякъл; хвърчаха безразборно числа, пръскаше масло. Всеки момент можеше да рухне окончателно и да го смачка под руините си. Трябваше да спасява мозъка си.
Зиблинг го наблюдаваше втренчено, сякаш се мъчеше да отгатне какво точно става в душата на клиента му.
- Защо не доведете и лейди Даяна - изхриптя язвително посланикът, - за да бъде шоуто пълно.
Онзи чевръсто повдигна вежди.
- Не сте казали.
- Стига! - прекъсна го Варадин. Той остави цифрите да се сипят в някакво пусто кътче на мозъка му и
продължи: - Въобразявате си, че можете да ме водите за носа? Знам всичко за вашата агенция!
- Ние не крием нищо, сър - спокойно отвърна Зиблинг. - Мислех, че поначало сте запознат с характера на дейността ни. Вие първи ни потърсихте, ако си спомняте.
- Дийн Карвър ви препоръча и аз му повярвах - рече е горчивина посланикът и допълни язвително: - Предполагам, че е имал интерес от това…
- Не се учудвам, че е говорил добре за нас - рече Зиблинг. - Ние наистина си разбираме от работата. Уверявам ви, че шоуто ще ви хареса!
21
Истинската кралица!