Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- И да не ти е съвсем ясно, скоро ще ти просветне - заключи философски Хал. - А сега да пристъпим към същината на въпроса. Кажи ми към кого се стремиш, до кого от висшето общество копнееш да се докоснеш?
- Лейди Ди - отвърна той, след като събра смелост.
- Страхотно! Няма никакъв проблем - възкликна Хал.
- Но тя е мъртва - възрази Варадин.
- Мечтите не умират, приятелю.
- Значи ще ми уредите среща с нея?!
- Естествено!
- Но това няма да бъде тя, нали? Няма начин, след като е мъртва! - той повиши несъзнателно глас: - Ще изпратите някоя актриса! Копие! Двойник!
- Ние ти подаваме песъчинката - рече невъзмутимо Хал, - а дали от нея ще се пръкне бисер, зависи само от теб. Имаш ли си сюжет?
Той зачука нещо по клавиатурата си.
- Моля?
- Наясно ли си какво ще правиш с нея?
-Ами…
- Сигурен съм, че дълбоко в себе си отлично знаеш какво ти се ще! - прекъсна го Хал. - Може би се срамуваш да го формулираш точно сега, но ние не бързаме. И без това графикът е запълнен до дупка. Не мога да те вмъкна по-рано от другия месец, освен ако някой не се откаже. Но не вярвам. Луди са по нея, особено тия от Близкия изток.
- Хал, вече имам сюжет - рече неочаквано Варадин; тонът му беше станал мъртвешки. - Току-що го измислих.
- Чудесно! Това ще ни улесни - предпазливо рече Хал. Струваше му доста усилия да го формулира на английски.
- Ще й скъсам курвенския задник - ниско процеди Варадин.
- Какво?! - трепна операторът.
- Ще й скъсам задника - повтори Варадин с разпадащ се глас: - И твоя също, копеле!
Стисна GSM-a в юмрук и го тресна в бюрото, сякаш искаше да го забие в невидимото ухо на Хал - да му го натика чак до проклетия пилешки мозък.
- 100! - изкрещя той, така че витрините на секцията звъннаха. - 100! 200! 300! 400! 1000!
Майната ти, Пеполен! Вече нищо не можеше да го спре. Всички цифри, наблъскани в главата му до този момент, изхвърчаха навън като рояк побеснели оси и се групираха в числа, които светкавично набъбваха.
- 2000 - продължи Варадин, - 3000, 4000, 10 000, 20 000, 100 000, 1 000 000!
Скоро му стана невъзможно да произнася тези километрични числа и само мърдаше беззвучно устни, съзерцавайки цифрите, които валяха една след друга. Беше красиво и страшно едновременно.
33.
До кабинета на Министъра
До службата на Говорителя на МВнР
До управление ЕСА
До управление Информация
Преглед на британския печат
Британската преса отделя значително внимание на гостуващата в Лондон изложба „Хигиената по българските земи”, която се открива днес в престижния Британски музей. Новината присъства в културната хроника на повечето големи всекидневници.
„Предизвикателството на Българския клозет” (Bulgarian WC Challenge) от Мат Госуел, вестник „Трибюн”.
Широко разпространената представа, че WC е рожба на елизабетинската епоха, навярно ще претърпи корекции, когато днес за първи път бъде изложено българското му съответствие, пише Госуел. Откритото в България съоръжение датира от около 673-680 година и представлява функционален модел на воден клозет, какъв- то за пръв път ще срещнем в Западна Европа почти 1000 години по-късно. Още се спори за произхода му: тракийски, български или византийски? А защо не и келтски?
Досега подобни инсталации не са открити нито в тракийските некрополи, нито в гръко-римските археологически центрове на територията на България. Това дава основание на експерта от Българското историческо дружество в Лондон Петър Панчев да твърди, че става дума за древна хигиенна традиция, пренесена от Старата Велика България, простираща се в миналото на територията на Украйна и Южна Русия. Българите претендират да са едно от най- старите племена на Земята, населявали в древността плодородната Ферганска долина в подножието на Памир.
Остава загадка защо въпросната инсталация не получава по-широко разпространение в средновековното българско царство. Според Петър Панчев това се обяснява с нашествието на турските племена в края на 14. век, които систематично разрушавали тези достояния на местната култура. Той не изключва на територията на България да бъдат открити още паметници от такъв характер.
На съвършено различно мнение е археологът Елена Пападопулос от Оксфорд. Според нея WC инсталацията имала византийски произход. Отсъствието на други съоръжения от такъв характер тя обяснява с нахлуването на българските племена на Балканския п-в през 7. век, които систематично са ги унищожавали, смятайки ги за християнски светилища. Тезата й не обяснява защо подобни инсталации не са разпространени никъде другаде в границите на някогашната Византийска империя.