Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Възцари се ледено мълчание.
- А няма ли да бъде по-лесно - обади се другата компаньонка, - ако г-жа Селянова отиде лично да открие това фамозно съоръжение? Едва ли някой ще възрази. Тогава всички вестници ще пишат за нея.
- Как можа да го кажеш, Вероника!? - ревниво извиси глас Мичето. - Госпожа Селянова пропагандира непреходните духовни ценности! Не може дейността й да бъде асоциирана с нещо толкова вулгарно!
Вероника Дишлиева, знатна дама от столичния хайлайф, извърна лице към патронката си. „Виж я, моля ти се, как се превзема!“, искряха гневно очите й. Тя понечи да сподели мисълта си на глас, но изведнъж осъзна, че няма да срещне подкрепа. Селянова изглеждаше напълно сериозна, сякаш обмисляше нещо важно.
- Слушайте - рече внезапно тя. - Никой не може да ни забрани да изпратим комюникета до вестниците веднага след концерта. Не рискуваме нищо. Да се сърдят, ако щат - след дъжд качулка. Мислиш ли, че идеята е добра? - обърна се тя към Варадин.
Един слънчев лъч затанцува триумфално върху вирнатия й нос.
Той погледна през нея и кимна:
- Абсолютно.
До концерта оставаха по-малко от 10 часа.
Секундите цъкаха в мозъка му като бомба с часовников механизъм.
Селянова го изгледа разтревожено. Какво му ставаше на този човек? Вчера си беше съвсем добре, а днес изглеждаше като удавник. Сигурно си имаше някакви грижи, но това малко я засягаше. „Дано не изпорти нещата в последния момент“, помисли си тя.
- Ще отида да проверя как вървят приготовленията - измърмори той, поглеждайки часовника си, и стана.
34.
- Лейди & Сър Брандън Крофт! - извика тържествено Бари Лонгфелоу.
По пътеката между редиците от кюбикъли се зададе достолепна двойка на средна възраст. Тлъста плетеница от перлени гердани опасваше шията на дамата. Тя се усмихна ослепително и направи кръшна чупка в кръста. Под високите сводове на фабриката отекнаха ръкопляскания.
Лейди Крофт, известна в цивилния живот като Сюзън Лемур, всъщност се подвизаваше като двойничка на Бриджит Бардо. Напоследък славата й вехнеше неумолимо и тя е готовност прие да участва като статист в новия спектакъл. Ролята на Брандън Крофт се изпълняваше от един спечен мъжкар, на име Ло, който приемаше отскоро образа на популярен футболен играч грубиян. Родът на сър Брандън, според Указателя на благородническите фамилии в Обединеното кралство, водеше началото си от 1234 година. Семейството притежаваше наследствена земя в Ланкастършир и малък замък в Уелс.
- Преподобният Адам Сакс, абат на Невърбъри и глава на настоятелството на Целестинския благотворителен тръст - провикна се отново Бари Лонгфелоу.
На пътеката излезе пълничък джентълмен е лилаво расо и палави очички. Не се изискваше особено въображение, за да се досети човек чий двойник беше той. Истинското му име беше Пат Вомит, но всичко останало принадлежеше на Бени Хил - глас, лице, походка, жестове; великият комик сякаш му ги беше завещал, преди да се пресели в отвъдното.
Преподобният Адам Сакс се присламчи към лейди Крофт, изви набожно очи към тавана и я ощипа по задника. Избухна луд смях.
- А, не! - намеси се Зиблинг, който стоеше до Бари и следеше Парада на благодетелите, както сам го бе нарекъл, е професионален интерес. - Няма да правиш така, разбра ли? Сега не си Бени Хил!
- Oooops, sorry! - възкликна Пат Вомит и отново последва смях.
Бари му се закани е пръст, после извика:
- Баронеса Ремулад!
Ремулад беше името на сос за пържени картофки, което звучеше много аристократично според Томас Мънроу, авторът на почетния списък. В един момент той се бе почувствал отегчен до смърт да прелиства Указателя на благородническите фамилии и да преписва статиите му. Посягайки с мазни пръсти към халбата бира, той съзря случайно опаковката на соса, която се въргаляше на бюрото му, и бе осенен от вдъхновение. Ремулад, записа той в легендата на образа, са древна датска фамилия, произхождаща от владетелите на балтийския остров Ферхойген. От началото на 50-те години представителите й живеят в Лондон.
Баронеса Ремулад беше измита блондинка е лице на удавник, втренчен в небето през дебела плоча лед и походка на робот. Носеше бледорозов костюм на карета, бели ръкавици и огромни лъскави обеци. Звездата й беше изгряла преди година и половина, когато домакинята Луси Норд хладнокръвно отряза пениса на похотливия си съпруг, после написа книга за това и се превърна в знаменитост от двете страни на океана. Оттогава личността й бе разпалила страстите на мнозина и „Фабриката“ не закъсня да отговори на пазарните очаквания. Ролята се изпълняваше от антипатичната Илейн Картър, също така домакиня от средната класа. Тя нямаше куража да постъпи като мисис Норд, но се нуждаеше от допълнителни доходи, за да погасява вноските по заема за изкуствените си цици. Славата на Норд обаче скоро повехна, докато лихвите по заема продължаваха да цъфтят.