Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Деворина Селянова дори не забеляза услужливия дипломат; отметна небрежно екзотичното си кожено наметало и го остави в ръцете му. В роклята й бяха вплетени мъниста, които тутакси светнаха като новогодишни лампички. През рамото й бе преметната широка синя лента с тежък медальон в долния край - трофей от гостуването в някаква далечна страна. Тя намираше, че декорацията й придава достолепност и не пропускаше да си я слага при особено тържествени случаи.
Гигантският еклер се насочи към парадното стълбище, следван от антуража си. Изкачиха се бавно, с осанка на хора, които се възнасят на небето. От червената пътека се носеше свеж аромат на люляк. Вратите на залата за приеми бяха широко разтворени; между масите шетаха спретнати студенти с бели ръкавици, закупени специално за случая. Върху устните на Селянова затрептя одобрителна усмивка. После изведнъж изчезна.
- Ама каква е тази сергия? - продума нервно тя.
Погледът й сочеше към масата вляво от вратата.
Варадин повдигна рамене. Върху масата бяха подредени различни предмети - срещу всеки имаше етикет е цена. Нямаше представа откъде се беше взела тази проклета сергийка; само преди час, когато минаваше на последна инспекция, от нея нямаше и следа. Стоките имаха подчертано сувенирен характер: каталог с икони, издаден през далечната 1971 година (7 лири), купчина дискове с народна музика (по 5 лири), няколко чифта плетени чорапи (5 лири), декоративни цървулки (15 лири), кърпи с народни мотиви (6 лири), пъстра плетена торба (10 лири), както и още няколко живописни дреболии. Сред тях изпъкваше малката пластика на дакел с внушителна цена - 150 лири!
От коридора, който водеше към сервизните помещения, изникна фигурата на уредника. Дългата му коса беше вързана на опашка. Носеше черен вълнен костюм и дебела риза без яка, която му придаваше вид на семинарист.
- Вие ли подредихте тези неща тук? - посрещна го негодуващият глас на Селянова.
- Ами артистите ме помолиха - смотолеви той, поглеждайки виновно към битовото дървено чесало в ръцете си (Цена: 4 лири).
- Не ми харесва тази работа - поклати глава тя. - Разчистете ги веднага!
Уредникът обаче не помръдна. Тъй плах на институционално равнище, той беше готов да отстоява интересите си в битовата сфера до смърт. Госпожа Селянова нямаше навика да раздава хонорари. Нейната специалност бяха духовните стимули. Той знаеше, че ако не успее да пласира дакела, ще се върне вкъщи с празни ръце. А зимните сметки за парното неумолимо трупаха лихви.
- Сложи и тези касети, ако обичаш - пропя мелодичен глас. - Останали са ни от турнето в Аржентина.
Гласът беше на една от певиците. Тя изплува като видение от тъмния коридор, подрънкваща тежко с всички нанизи и пафти по себе си. Върху белосаното й лице личаха палави трапчинки.
- Чакахме ви, госпожо - усмихна се тя непринудено. - Нали нямате нищо против да продадем малко от нашите дреболии? Хората ги харесват, а някой лев отгоре ще ни дойде добре.
Точно в този момент един дипломат пробяга нагоре по стълбите и размаха ръце.
- Идат! - провикна се патетично той и се втурна обратно.
- Стискайте палци! - възкликна певицата и се шмугна по коридора към импровизираните гримьорни в дъното.
Уредникът възприе делово изражение. Селянова изви отчаяно поглед към Варадин, но той само вдигна вежди в знак на философско примирение. Компаньонките побързаха да се изтеглят на заден план.
Настъпи загадъчна тишина. „Започва се“, рече си Варадин и стомахът му се сви. Коравите шевове на фрака злобно се впиваха под мишниците му; говедото Миладин сигурно беше объркало номера. С кой акъл го изпрати да му взима дрехи под наем! Под периферията на шапката очите на Селянова щяха да се пръснат от очакване. „С малко повече късмет можем да й пробутаме дори крокодил!“, помисли си той.
- Ама защо никой не идва! - промърмори нетърпеливо Селянова, като се взираше в пустото стълбище.
- Ей ги на! - възкликна Мичето зад гърба й.
По червената пътека се зададе една самотна двойка.
Мъжът беше грамаден, е изпъкнало шкембе и брада във формата на катинар, която го правеше по-стар, отколкото бе в действителност. Беше облечен целият в черно и ако се съдеше по вратовръзката и кърпичката в горното джобче на сакото му, имаше навика да се заглежда по витрините на Оксфорд стрийт. До него пристъпваше някакво странно същество е осанка на щраус и почти същите пера.