Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 84
Перейти на страницу:

- Лорд Дефи Атууд и сестра му, лейди Госип - обяви Бари Лонгфелоу.

По пътеката се зададе инвалидно кресло, бутано от строга персона с орлов нос и вид на вдовица. В креслото седеше Самюъл Фог, небезизвестният двойник на физика Хоукинг, облечен в разкошен червен мундир. Ловките гримьори на агенцията се бяха потрудили да му придадат достолепен вид. Въпреки това всички присъстващи се разхилиха, а той им отвърна с блуждаеща зловеща усмивка.

- Лейди Маркс, дукеса Хафбрейн, сър Галфън - продължаваше да тръби Бари като средновековен маршал: - Хю Мънроу ескуайър, председателят на монархическата лига, сър Джей.

Титулуваните особи пристъпваха важно, с изпъчени гърди и стиснати устни. Когато бляскавото шествие се изниза, Бари хвърли поглед към шефа си. Зиблинг възторжено изръкопляска и направи знак на участниците да се приближат.

- Дами и господа - поде той, - намираме се в навечерието на една своеобразна суперпродукция. Досега не сме правили подобно нещо; всеки от вас въртеше своето малко шоу отделно и независимо от другите. Днес обаче ви предстои да се включите в мащабен сценарий с необичайно висок коефициент на реализъм. И макар че повечето от вас участват в него само като статисти, това не означава, че ролите им са маловажни. Клиентите очакват от нас автентичност и ние ще им я дадем!

Той обгърна с поглед смълчаните актьори и продължи:

- Хората по света се възбуждат от различни неща. Общественото положение, славата и престижът винаги са били и ще бъдат сред най-мощните афродизиаци. Онези, които се домогват до тях обаче, рядко си признават, че преследват егоистично сексуално удовлетворение. Понякога те самите не осъзнават това, а се прикриват зад абстрактни и неясни цели. Но не могат да измамят дълбоката си същност. Природата на оргазма е капризна и загадъчна. Милиони не могат да се докоснат до него цял живот, докато други му се наслаждават през ден. Едни трябва да похарчат цяло състояние, за да си го доставят, при други - идва сам като златен дъжд. Блажени са тия, които се задоволяват с малко! Нашите клиенти обаче не са сред тях. Те искат всичко! Ако това ще им помогне да свършат, толкова по-добре.

Зиблинг направи кратка пауза, сетне простря ръка напред.

- Дами и господа - патетично се провикна той, - Нейно кралско величество, Елизабет II!

Всички извърнаха погледи към началото на пътеката. Там стоеше дребна възрастна женица с бледозелена капела и бели гумени сандали. Зад нея, в ролята на телохранител, стърчеше Дезмънд с жица в ухото и строг черен костюм. Старицата вдигна ръка и помаха за поздрав. Изглеждаше толкова истинска, че през всички присъстващи премина тръпка на страхопочитание.

- Но коя е тя? — прошепна баронеса Ремулад в ухото на сър Крофт.

- Нямам представа! - сви рамене играчът на Манчестър. - За пръв път я виждам.

- Я виж ти! - възкликна Пат Вомит, чийто стаж в агенцията беше значително по-дълъг. — Мисис Кънингъм се завръща! Хип, хип, ура!

Кралицата спря и го изгледа сурово.

- Отсечете му главата!

Зиблинг избухна в смях. Той се спусна към възрастната дама и сърдечно я прегърна.

- Лельо Хелън! Както винаги - неотразима! Толкова се радвам, че отново си сред нас!

- Аз пък не се радвам толкова - отвърна му троснато тя, - но трябва да си купя нов хладилник. А с тия учителски пенсии?

Мисис Кьнингъм поклати ядосано глава.

- Ще си купиш дори два хладилника! - потупа я Зиблинг по рамото: - Какво ще кажеш за сценария?

- Блудкав като самия живот - отсече тя. — Ще се справя, не ми е за пръв път.

- Ето, това се казва професионалист - обърна се Зиблинг към останалите: - А вие готови ли сте?

Групата кимна.

- Добре тогава - рече той. - Стига толкова репетиции. Мисля, че всеки си е научил урока. Сценарият не е сложен, но изисква концентрация. Не се напивайте, не говорете много, надувайте важно бузи и всичко ще бъде наред. Отлитам да видя дали сцената е готова. Вари ще се погрижи за вас. Ще се видим довечера!

Катя проследи репетицията, облегната безучастно на стената на гримьорната. Тя не беше включена в сценария по обясними причини, но не съжаляваше. Обстоятелството, че това гротескно шоу щеше да се разиграе на територията на българското посолство, я хвърляше в дълбоко недоумение. Защо, кому беше нужно?? И кой щеше да плати сметката накрая? Чувстваше се персонално унижена. После престана да й пука. Беше по- щастлива отвсякога, че си е обрала крушите оттам.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)