Убийство в Оксфорд [bg]

— Бексъндейл иска да те види — каза Джейн Хюс, като подаде глава през вратата. — Каза, че било спешно.

Джъдлър изпъшка. Повикване от директора рядко означаваше похвала.

— Предай му, че след пет минути съм при него. Но всъщност май е по-добре да отида веднага.

Той мина през оперативната стая, която още бе пълна с хора, въпреки че наближаваше осем. Сега се обсъждаше процедурата за издирването и старателното изключване на хора от двете убийства, които са били наблизо в момента на извършването им, но които не изглеждаха подозрителни: гостите на партито в случая на Хю Скот, хората в автобуса в случая на Клив Тривилян.

Той тежко изкачи стълбите до великолепния кабинет на шефа, почука на затворената врата и изчака за отговор. Независимо от неотдавнашните опити да се модернизира полицията с въвеждането на консултанти, които да говорят за нови концепции, като „отворено ръководство“ и „работа в колектив“, шефът му бе от старата школа. Той носеше униформата си винаги когато бе възможно; всички, освен най-старшите му офицери, бяха длъжни да почукат на вратата, преди да влязат, и да му отдадат чест, преди да кажат каквото и да било.

— Искали сте да ме видите, сър.

— А, Ричард. Имаме ли нова информация по двете убийства? Някакви новини от лабораторията?

— Да. Намерихме вълнена нишка на обецата на Тривилян, която е вероятно от вълнена войнишка шапка. В центъра на града има няколко магазина за военни стоки, които ги продават най-вече на студенти и спортисти. Попитахме и военната полиция в лагера Хедингтън дали можем да поговорим с някои поделения. Намерихме и кожа под ноктите му, на която направихме ДНК-тест. Резултатът ще е готов след няколко дни, въпреки че трябва да проверим дали не е на приятелката му.