Убийство в Оксфорд [bg]

Тери направи пауза и пак пи вода. Студентите бяха по-малко дори от предишната седмица. Някои от тях явно бяха решили, че криминалният жанр не е лесният избор, който тя им бе обещала. Не можеше да ги вини. В края на миналата лекция беше раздала списък с книгите за прочит — макар да го бе направила възможно най-кратък, предметът изискваше всеки сериозен студент да прочете поне двадесет романа за няколко седмици. Изведнъж осъзна, че поезията е значително по-привлекателен избор.

— Преди ви направих аналогия между детективите и рицарите от средновековните романи — продължи Тери. — Но както криминалният, така и рицарският роман имат нещо общо с други традиционни произведения — приказките. Когато детективът се сблъска със загадъчното убийство в заключената стая или рицарят е пленен с магически пояс, те са в почти същото положение, в каквото се намира приказният принц, който трябва да отговори на загадката на вещиците, преди да освободи своята любима.

Нека разгледаме по-подробно един класически криминален роман. Миналата седмица всички трябваше да прочетете „Скандал в Бохемия“, първия разказ от книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“. — Тери взе своя екземпляр и на висок глас прочете първия абзац от книгата. — „За Шерлок Холмс тя е винаги Жената. Рядко съм го чувал да я споменава под друго име. В очите му тя засенчва и превъзхожда всички представителки на своя пол. Не че изпитваше някаква емоция, подобна на любов, към Айрън Адлър. Всички емоции, и особено любовта, бяха чужди на студения му, прецизен, но възхитително уравновесен ум. Мисля, че той беше най-перфектната машина за наблюдение и разсъждение, която светът беше виждал. Но като любовник, вероятно би се поставил на погрешно място.“ Някакви коментари?

Настъпи дълга мъчителна тишина. Тери потърси с поглед някого, когото да посочи, и видя Емили Харис, момичето, което бе донесло цветя за Хю.

— Емили? — каза тя.

Като се изчерви цялата, Емили каза:

— Не ми звучи възхитително уравновесено.

След като Емили започна, се намесиха и други студенти, които явно счетоха, че с нея се спори по-лесно, отколкото с Тери.

— А може би Уотсън ни показва своите противоречиви чувства към Холмс — предположи пъпчиво момче в спортна риза. — Тази фраза — „погрешно място“, звучи така, сякаш е банков чиновник. И защо Уотсън казва „мисля“? Щеше да е почти същото, ако беше казал „по мое мнение“.

— Един момент — намеси се Тери. — Внимавайте, да не проектирате своите собствени ценности върху Конан Дойл. В наши дни не одобряваме хора, които отричат своите емоции, но в 1900 година това се е считало, ако не за нормално, то поне за смело. Същественото е дали когато изобразява Холмс и Айрън Адлър като пълни противоположности, писателят го прави, за да има книгата интересно начало или е използвал елемент от митовете? Просто се чудя дали можете да направите сравнение между отношението на Холмс към жените — а Айрън със сигурност символизира своя пол, тя е Жената — и отношението на средновековните рицари, като Говен, например, към нежния пол.