Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
— Не крещи — разсърди се и Ефрем, — а по-добре сам заминавай и организирай доставката. Ако искаш държавна, ако искаш кооперативна! А щом ти се вижда скъпо за петнадесет рубли, не поръчвай!
Русанов разбираше за какво намеква Ефрем. Той ненавиждаше спекулантите, но сега знаеше, че докато това ново лекарство се изпробва в Академията на медицинските науки и докато в Средна Русия се организира непрекъснатата доставка, подутината му не може да чака.
Безгласният болен с тефтерче в ръка напираше като кореспондент на влиятелен вестник към леглото на Костоглотов и с болезнена гримаса се опитваше да разбере:
— А адресите на доставчиците в писмото няма ли ги?
Павел Николаевич също се приготви да си ги запише.
Но кой знае защо Костоглотов не отговаряше. Не можа да се разбере дали има някакъв адрес в писмото, защото той мълчаливо слезе от перваза и започна да търси под леглото ботушите си. Въпреки болничната забрана се бе изхитрил да ги внесе в стаята, за да ги обува преди разходка.
А Дьома прибра рецептата в шкафчето си и без повече да се интересува, сложи внимателно болния си крак на леглото. Такава сума той никога не бе имал и едва ли някога щеше да има.
Значи помагаше брезата, но не на всички.
На Русанов просто му бе неудобно след сблъсъка с Хищника, вече не първи за тези три дни, да изглежда прекалено заинтригуван от разказа, но не можеше да изпусне да си запише толкова необходимия адрес. И стремейки се по някакъв начин да омилостиви Хищника, но така, че това да не излезе нарочно, той прибягна до помощта на болестта, която ги обединяваше, и напълно искрено каза:
— Да, кое може да бъде по-лошо на света… (Ракът? Но той нямаше рак!) от тези… онкологични… и въобще от рака!
Но Костоглотов въобще не се трогна от доверчивостта на стоящия по-високо от него и по възраст, и по положение, и по опит човек. Като намота около крака си пожълтялата партенка и го пъхна го в отвратителния ботуш с груби кръпки там, където се прегъваше от пръстите, той изтърси:
— Кое е по-лошо от рака ли? Проказата!
Тежката, ужасна дума отекна в стаята като залп.
Павел Николаевич миролюбиво се намръщи.
— Как да кажа? А защо всъщност по-лошо? Процесът протича по-бавно…
Костоглотов погледна недоброжелателно големите очила на Русанов.
— По-лошо е затова, защото приживе ви изключват от числото на живите. Откъсват ви от близките и ви пъхат зад телена ограда. Мислите ли, че това се понася по-леко от буцата?
На Павел Николаевич му стана неприятно, че се намира толкова близо до тъмния пламтящ поглед на този недодялан, неприятен човек.
— Исках да кажа, че въобще тези проклети болести…
Всеки културен човек би разбрал, че трябва да направи съответната крачка, но Хищника дори не би могъл да си представи подобен жест от своя страна. Не можа да оцени тактичността на Павел Николаевич. Вече станал и облякъл мръсносивия, дълъг бархетен женски халат, който стигаше почти до ботушите му и служеше като палто за разходка, Костоглотов доволно обяви, убеден, че думите му ще прозвучат научно:
— Един философ е казал, че ако не боледуваше, човек никога нямаше да разбере какво е това предел.
Извади от джоба на халата навит армейски колан, широк четири пръста, с петолъчка на токата, и се препаса, стараейки се да не пристегне болното място на кръста. И размачкал жалката евтина папироса, една от онези, които угасват, преди да са догорели, се запъти към вратата.
Независимо от банкерско-министерската си външност снажният мъж се отстрани, за да му направи място, и умоляващо попита, сякаш Костоглотов бе прославено светило на онкологията, което завинаги напуска клиника:
— Кажете примерно в колко случаи от сто бучката в гърлото е рак?
— В тридесет и четири — усмихна му се Костоглотов, отстранявайки го с ръка от пътя си.