Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Явно от това няма никаква полза — отбеляза Баджър, вече забравил за лимоновия кейк. Джеймс никога не беше чувал гласа му толкова студен. — Господин Спиърс, предлагам просто да сложим картите на масата. Джеймс, ти трябва да се ожениш за Джеси Уорфийлд. И ще направиш това незабавно. Нямаш друг избор. Тя никога не би могла да се върне в Колониите с достойно вдигната глава, ако ти не й помогнеш. Независимо от твоята невинност, тя е онази, върху която е стоварена цялата вина. Ако си джентълмен, ще уредиш нещата справедливо, и то по най-бързия начин.
— Джеймс — Маги опипваше изящните си смарагдовозелени обици — Джеси те е обичала още от малко момиче. Тя ще ти бъде чудесна съпруга.
— Тя ме е харесвала толкова, колкото и аз нея, Маги. Изобщо не си права.
Сампсън се прокашля:
— Заблуждаваме ли се, като смятаме, че ти вече не скърбиш за покойната си съпруга?
— Да — обади се и Баджър, — ако ти все още скърбиш по нея, тогава проблемът е сериозен.
— Вече не скърбя по Алиша. Тя е мъртва повече от три години. Научих се да живея без нея. Всички вие знаете, че много дълго ми беше трудно, но го преодолях вече. Животът ми е пълноценен и богат. Не искам друга съпруга. Не искам американска жена, която е мъжкарана, която десетки пъти ме е побеждавала в надбягвания и която сега напълно си е сменила фасона и се облича като проклета уличница.
— Тя е красива — каза Маги, така възмутена, както Клоринда, когато паунът Фред успяваше да я издебне и да я клъвне неочаквано вместо целувчица. — Беше нужно само малко да я нагласим, нищо друго. И разбира се, съвсем не изглежда като уличница. Това е жестоко и несправедливо от твоя страна, Джеймс.
— Тя не прилича на себе си. По-рано поне знаех какво мога да очаквам от нея, но сега вече не. Не трябваше да я пооправяте, не й беше нужно. На мен също не ми трябваше това. Още на другия ден забелязах, че дори когато косата й е на една плитка, тя не е така плътно пригладена и изпъната, както беше някога. Научили сте я да си пуска онези глупави женски къдрички да й висят от двете страни на лицето. Тя не може да се облича в бричове и да се надбягва с тия глупави къдрички.
— Аз ги наричам „палавничета“ — отбеляза Маги.
Спиърс каза:
— Тук вече много се отклонихме от въпроса. Ти ще се ожениш за нея, Джеймс. Приеми го като заповед. Нима искаш тя да остане на работа при Негово височество и дукесата за цял живот? Това завинаги ще опетни доброто ти име. Не е справедливо Негово височество и дукесата да поемат отговорността за нея чак докато остарее и си отиде самотна от този свят. Тя заслужава много повече. Джеси е умна, интересна и съобразителна. Ожени се за нея.
— Просто го направи.
— Чуваш ли, послушай ни!
— Какво ще кажеш за следващата седмица? Дукесата и аз ще успеем да го уредим. О, знам дори коя е най-подходящата сватбена рокля за нея. Намислила съм отдавна каква точно ще бъде. Ще останеш страшно доволен, Джеймс.
— Убеден съм, че е истинска наслада, за любовта става дума — каза Сампсън и целуна меката бяла длан на жена си.
Баджър отхапа от изящните сандвичи с краставица. Този път той съвсем лекичко се смръщи. Джеймс запокити чашата си в стената.
С Чарлз на ръце Джеси влезе в детската стая. Тя забавляваше детето и му обясняваше, че му трябвало да порасне само с още някоя и друга година, за да започне да съсипва женските сърца. Говореше му още как малките женички много бързо щели да открият, че навикът му да гризе всичко, което не се движи, всъщност е доста очарователен. Тя почти връхлетя върху Джеймс, който стоеше точно до вратата от вътрешната й страна и я наблюдаваше с особена неприязън.
— Джеймс! Какво правиш тук?
— Къде беше досега?
— Чарлз искаше да види розите на майка си. Те са красиви, особено червените, точно като кадифени…
— Млъкни, Джеси! Много добре знаеш защо съм тук, да те вземат дяволите!
Чарлз погледна Джеймс, после пак се обърна към Джеси. Брадичката му затрепери.
— Недей да повишаваш тон — каза тя и подхвърли Чарлз няколко пъти нагоре-надолу. — Ето, ето, миличко мое, всичко е наред. Твоят братовчед Джеймс просто е малко избухлив, като вулкан. Той често изригва, но после бързо се укротява. Това, че се укротява, е добре, но другото…
— Млъкни, Джеси — повтори той, но този път почти шепнешком. После протегна ръце към Чарлз. Безразлично в своите предпочитания, малкото същество загука доволно в мъжката прегръдка.
— Не е честно. Помагал ли си му някога да се оригне? Напикавал ли те е някога?
— Веднъж го направи — отвърна Джеймс, като люлееше Чарлз. — Опика се върху мен, точно така. Моят малък кръщелник усеща, че аз съм мъж. Той знае, че мъжете трябва сами да подреждат живота си, трябва сами да взимат своите решения. Той знае също, че аз не мога, затова ме съжалява и се опитва да ме утеши по единствения начин, който той знае. Като ми дърпа косата и се лигави във врата ми.