Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Така тайните на страната бяха в безопасност. В непробиваемата база данни се съхраняваха чертежи на свръхсъвременни оръжия, списъци на лица в системата за опазване на свидетели, псевдоними на агенти, подробни анализи и препоръки за тайни операции. Списъкът беше безкраен. Никой повече нямаше да може да компрометира тайните на разузнаването.

Разбира се, служителите на АНС прекрасно съзнаваха, че полза от данните може да има само ако те могат да се ползват. Всъщност ползата от базата данни беше не в това, че бе събрала на едно място тайните „от улицата“, а в предоставянето на достъп до тях само на оторизираните лица. Всяка информационна единица си имаше ниво на секретност и беше достъпна само на правителствени служители с допуск, позволяващ достъп до данни на това ниво. Например командир на подводница можеше да се свърже и да изтегли от АНС последните сателитни снимки на руско пристанище, но не можеше да разбере плановете за предстоящата операция срещу наркобарони в Южна Америка. Аналитиците на ЦРУ можеха да изучават биографиите и профилите на известните наемни убийци, но никога не биха могли да се доберат до кодовете за изстрелване на ракети, предназначени само за президента.

Служителите на Сис-сек, разбира се, нямаха допуск за работа с базата данни, но бяха отговорни за нейната защита. Подобно на всички по-големи бази данни — като се започне с тези на застрахователните компании и се свърши с университетските — и тази на АНС бе обект на постоянни атаки от страна на всевъзможни хакери, опитващи да надникнат в тайните й. Само че програмистите на АНС бяха сред най-добрите на света. Никой никога досега не се бе и доближавал до проникване в базата данни на АНС. И АНС имаше всички основания да се надява, че това така и няма да се случи.