Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Личсторм — обясни Глимейл.
Маскул не продължи с въпросите. Ало докато се обръщаше към жената, погледът му мерна бързо отдалечаващата се гора Уомбфлаш и се прикова върху нея. Бяха изминали около дванайсет километра и оттук по-ясно погледът му обгърна гигантската височина на дърветата. Далеч над тях се виждаха възвишенията Сант и му се стори, без да е сигурен, че забеляза дори Дискоурн.
— Ето ни сами сред необикновеното море — поде Глимейл, обръщайки глава към потопената част от сала. — Кажи ми как ти се стори Полекраб?
Маскул не отговори веднага.
— Той е като планински връх, обвит в облаци — рече накрая той. — Виждаш предпланините и си въобразяваш, че това е всичко. После, колкото повече се изкачваш, високо над облаците, внезапно съзираш нови и нови висини. Но дори тогава не си стигнал до върха.
— Великолепно си разбрал характера му и си много проницателен — тихо отбеляза Глимейл. — А аз каква съм?
— Вместо човешко сърце, криеш в гърдите си неистова арфа — това е всичко, което знам за теб.
— Какви бяха тия два свята, за които говореше на мъжа ми?
— Нали си чула сама?
— Да, чух. Аз също познавам два свята. Мъжът ми и момчетата са истински и ги обичам горещо. Но както и за теб, за мен съществува и втори свят, и заради него сегашната реалност ми се струва фалшива и глупава.
— Може би двамата търсим едно и също. Но нима имаме право да задоволим егоистичните си желания за сметка на другите хора?
— Не, нямаме право. Грозно е и е долно. Само че за другия свят подобни обвинения нищо не значат.
Възцари се тишина.
— Безполезно е да спорим по тези теми — заговори Маскул. — Вече направихме своя избор и трябва да продължим дотам, докъдето води пътят ни. Предпочитам да поговорим за онова, което ни чака на острова.
— Нищо не зная, освен че там ще срещнем Еартрид.
— Кой е Еартрид? Защо островът е кръстен на Свайлон?
— Разказват, че Еартрид е дошъл от Треал, но нищо друго не зная за него. За Свайлон обаче съм чувала една легенда и ако желаеш, ще ти я разправя.
— Моля те — настоя Маскул.
— Много отдавна — започна Глимейл, — когато моретата били топли и мрачни облаци били надвиснали над цялата земя, Свайлон дошъл на острова, на който не бил стъпвал човешки крак, и започнал да свири — това било първата музика на Торманс. Нощем, щом луната изгреела, хората се събирали на брега, който напуснахме, да слушат тихите омайни звуци от другата страна на морето. Една нощ Майстора (ти го наричаш Кристалния) минал оттук заедно с Краг. Те се заслушали и Майстора възкликнал: „Чувал ли си по-прекрасни звуци? Те са моята музика, те са част от моя свят“. Краг тропнал с крак и се изсмял. „Не е достатъчно хубава, за да ми хареса“ — рекъл той и предложил да отидат на острова, за да видят нескопосания музикант. Майстора се съгласил и те прекосили морето. Невидими, те застанали зад Свайлон и Майстора вдъхнал нови мисли в душата му, за да засвири десетократно по-красиво. Тогава хората от брега полудели от болезнено удоволствие. „Може ли да има по-благородна музика?“ — запитал Майстора. Краг се изкискал и заявил: „Ти си сладострастен по природа. Нека да опитам аз.“ И той застанал зад Свайлон и изпълнил съзнанието му с отвратителни дисонанси. Инструментът му се спукал и оттогава насетне той не можел да свири вярно. Затова Свайлон започнал да свири само фалшиво, макар че сега събирал още повече хора отпреди. По негово време мнозина прекосили морето, за да послушат дивната музика, но никой не могъл да я понесе и всички измрели. След смъртта на Свайлон друг музикант заел мястото му и така факелът се предавал от една ръка на друга, докато не стигнал до Еартрид.
— Хубава легенда. А кой е Краг?
— Разказват, че когато светът бил създаден, Краг се е родил ведно с него. Бил дух, съставен от частиците на Муспел, които Майстора не успял да преобрази. Оттогава обаче всичко в света се объркало, защото Краг следвал Майстора по петите като куче. Каквото и да направел Майстора, другият го развалял. Към любовта прибавил смъртта, към пола — срама, към ума — лудостта, към добродетелта — жестокостта, към красотата на тялото — кървавите вътрешности. Това са все дела на Краг и ония, които обичат света, го наричат „дявол“. А не разбират, че без него светът ще загуби красотата си.
— Краг и красота! — подигра се Маскул.
— Да! Същата онази красота, която търсим. Красотата, заради която се отказах от съпруга и от децата си, отказах се от щастие… Нима красотата е само приятна?