Братството на розата

— О, за Бога! — отвърна другият. — Не знаех, че ирландците могат да са толкова тъпи.

Когато Крис попита какво е ирландец, по-голямото момче си тръгна възмутено. Сега Сол каза:

— Аз съм за всички отбори! И имам бейзболни карти, за да го докажа!

Той бръкна под ризата си и извади ръцете си пълни с карти.

Другите момчета замигаха удивено. Те спряха да съединяват картинки, хвърлиха бързи погледи към възпитателката, която седеше зад бюрото и четеше книга. Сигурни, че тя не ги гледа, те се наведоха напред виновно и загледаха с благоговение бейзболните карти. Сол ги показваше една по една: снимки на мъже по екип, размахващи бейзболни палки, тичащи или улавящи топката. Йоги Бера, Джо Ди Маджио, Джаки Робинсон — все имена, нечувани от Крис. На гърба на всяка карта бяха написани кратките им биографии — колко обиколки са направили, колко аута са спасили. Сол с наслада гледаше как другите се възхищават на съкровищата му, но не им даваше да ги докосват. Всеки път, когато някой посегнеше, той ги дръпваше с уважение.

— Той е играл преди другите и беше по-добър — каза Сол.

Крис погледна бегло мъжагата на снимката, а после и името отдолу — Бейб Рут. Нервен, защото не знаеше нищо за тези играчи, той се опита да измисли и каже нещо, за да накара другите деца да го приемат.

— Наистина — кимна Крис мъдро. — Кръстили са на него едни шоколадови пръчки.

За момент си спомни сиволикия мъж, наречен Елиът.

— Какво? — намръщи се Сол.

— Шоколадови пръчки. „Бейб Рут“.

— Те са „Бейби Рут“.

— И аз това казах.

— Не е същото. Той се казва Бейб. Не Бейби.

— И какво от това?

— Шоколадовите пръчки са кръстени на нечие бебе, което се е казвало Рут.

Крис се изчерви. Другите му се присмяха, сякаш са знаели тайната. Възпитателката вдигна очи от книгата и ги погледна заплашително. Сол припряно пъхна картите под ризата, докато другите момчета бързо се наведоха да подреждат отново картинки. Възпитателката се изправи и тръгна застрашително към тях. Тя се извисяваше над тях и това безпокоеше Крис. Продължи да ги наблюдава доста време преди да се върне на бюрото си.

— Как успя да запазиш картите? — попита едно момче Сол, когато класът, подреден в две редици, отиваше на обяд.

Другите хлапета се напрегнаха да чуят отговора. Не само че в Сол имаше нещо, което у другите липсваше, но той дори беше успял да вкара нелегално картите в училището. Крис си спомни, че всичко, което момчетата бяха донесли със себе си, им бе взето още първия ден. Включително и шоколадчетата, помисли си той горчиво, които трябваше да изяде веднага, вместо да си ги пази. Как ли Сол беше запазил бейзболните карти?

— Да наистина, как успя да ги запазиш? — попита друго момче.

Сол просто се усмихна в отговор.

— Може ли да седна до теб на обяд? — попита трето момче.

— Аз също. Може ли да седна до теб? Може ли отново да видя картите? — попита друго дете.