Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
Другите момчета загледаха Крис изненадани, сякаш не са знаели, че той съществува, докато инструкторът не го похвали. Крис се изчерви, зарита по-силно, гърдите му се изпълниха с гордост. Погледна надолу по редицата и забеляза Сол да се обръща с любопитство да види кой е Килмууни и дали го прави така добре както казва инструкторът. За момент сред пръските вода Крис и Сол се погледнаха очи в очи. Може би Крис грешеше, но Сол се ухили така, сякаш двамата споделяха някаква тайна.
След часа всички се втурнаха треперещи към съблекалнята — сивите им ризи и панталони висяха закачени там. Крис се прикри плътно с ръце и заподскача бос от един крак на друг, по студения, покрит с плочки под. После грабна една хавлия от купчината в ъгъла, за да се избърше. Стресна го разгневен глас.
— Къде са картите ми?
Крис се обърна смутен и видя Сол трескаво да претърсва дрехите си. Другите момчета зяпнаха.
— Изчезнали са — Сол обвиняващ се обърна към групата. — Кой открадна моите…?
— Не говорете — предупреди ги инструкторът.
— Но картите ми! Бяха в джоба ми! Някой трябва да е…
— Гризман, казах да не говорите.
Сол беше загубил контрол над себе си от гняв.
— Искам си картите обратно!
Инструкторът се отправи заплашително към него и спря с разкрачени крака и ръце на бедрата.
— Искам си картите обратно, сър!
Смутен, Сол отвори уста, после я затвори без да изпусне и звук.
— Продължавай, кажи го Гризман. Сър!
Сол наведе глава към пода, объркан, ядосан.
— Сър!
— Така е по-добре. За какви карти говориш?
— Моите бейзболни карти — Сол бързо добави. — Сър. Те бяха в…
— Бейзболни карти ли? — инструкторът сви устни. — Ние не издаваме бейзболни карти. Откъде си ги взел?
Очите на Сол се разшириха, пълни със сълзи.
— Взех ги със себе си в училището — Сол преглътна. — Сър. Бяха в джоба на панталона ми и…
— Вие не трябва да пазите нищо от това, което сте донесли тук. Вие нямате играчки тук, Гризман. Вие не притежавате вещи. Всичко, което трябва да имате е това, което са ви казали, че може да имате.
Крис се почувства сякаш змия се развива в стомаха му. Притесняваше се за Сол, който кимаше и зяпаше пода почти разплакан. Другите момчета едва дишаха.
— Освен това, Гризман, защо си така сигурен, че някой от съучениците ти е откраднал тези скъпоценни бейзболни карти? Нелегални бейзболни карти. Откъде знаеш, че не съм аз?
Сълзи се спускаха по страните на Сол. Той погледна нагоре, подсмърчайки, опита се да проговори.
— Вие ли сте, сър?
Тишината накара Крис да се свие.
— Трябва да потвърдя, че съм аз, за да запазя мира тук — каза най-накрая инструкторът. — Но не съм. Ако тези абсурдни бейзболни карти бяха в мен, със сигурност нямаше да ти ги върна. Някой от приятелите ти е.
Сол се обърна към другите момчета и ги погледна накриво. Лицето му беше напрегнато от омраза. Въпреки че Крис не беше взел картите, той се почувства виновен, когато погледът на Сол се спря върху него, преди да премине към следващия и по-следващия. Устните на Сол трепереха.
— Много правила бяха нарушени — изръмжа инструкторът. — Ти не трябваше да задържаш картите. Но след като си ги имал е трябвало да спазиш друго правило — ако имаш тайна, пази я за себе си. Има още едно, дори по-важно правило и то се отнася за всички. Никога не крадете от деца в групата си. Ако не си вярвате един на друг, тогава на кого можете да вярвате? — гласът му се снижи и стана по-твърд. — Един от вас е крадец. Аз възнамерявам да открия кой е той. Стройте се всички — отсече накрая.
Те трепереха. Той се навъси, докато ги претърсваше.
Но не намери картите.
— Къде са те, Гризман? Няма ги у никой. Ти създаде безпокойство от нищо. Трябва да си ги загубил навън.
Сол не можеше да спре плача си.
— Но аз съм сигурен, че бяха в панталона ми.
— Кажи „сър“! — Сол подскочи. — И ако някога видя тези карти или чуя за тях отново, ти ще си най-окаяният нещастник в училището. Какво ви става на останалите? Раздвижете се! Приключвайте с обличането!
Момчетата се втурнаха да правят каквото им беше казано. Докато си обуваше панталона, Крис наблюдаваше как Сол гневно се взира във всички, които си закопчаваха ризите. Крис се досети какво прави Сол — търсеше издутини по дрехите, сякаш не вярваше, че инструкторът е претърсил достатъчно добре. Докато инструкторът заключваше вратата на басейна, Сол се премести близо до едно момче и заразглежда изпъкналия джоб на ризата му. Момчето извади носна кърпа и издуха носа си.
Инструкторът се извърна от заключената врата и изкрещя: