Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
— Ти пристигна точно навреме — каза мис Халахан, — за седмичното въвеждане. Иначе щеше да се наложи да го повтаряме отново само заради теб.
Крис не разбра. „Въвеждане“ беше още една дума, която не бе чувал. Не му харесваше как звучи. Изнервен, той седна на една скрибуцаща седалка. Усети, че и другите момчета следват инстинкта си като него и стоят настрана един от друг. Залата бе неестествено тиха.
Един възрастен мъж, облечен в панталон в цвят „каки“, риза и тъмнокафява вратовръзка излезе напред към средата на сцената. Той застана пред подиума и Крис отново видя американския флаг. Възрастният мъж държеше полицейска палка в едната си ръка. Представи се като полковник Дъглас Долти — директор на интерната и отговорен за приемането. Започна речта си с вицове за животни и спорт. Няколко момчета се засмяха. Полковникът дръзна да предположи, че доста спортни звезди знаят за училището и биха го посетили при удобен случай. Въпреки безпокойството си, Крис с изненада откри, че му е интересно. Кожата на лицето му се опъна от изсъхналите сълзи. Полковникът разказа една история (неразбираема за Крис) за някакво място, наречено древна Гърция и триста войници, наречени спартанци, които загинали героично, опитвайки се да задържат персийската армия при проход, наречен Термопили.
— Господа, аз ще ви покажа за какво е това училище — завърши той.
Той подреди момчетата в две редици и ги поведе навън, надолу по пътя към сградата за професионално трудово обучение. Там новаците, както разбраха, че ги наричат, разгледаха леярната, където момчета пълнеха калъпи с чугун. В печатарския цех други момчета подготвяха отпечатването на следващия брой на училищния вестник. Крис видя дърводелския и машинния цех, автомонтьорската работилница. Мина и през шивашкия цех, обущарския цех, пералнята. Дори там групата бе поразена от шума и енергичността, значимостта на децата като тях, които вършеха работа. Прииска им се да изпробват машините.
Но полковникът остави най-интересното за края. С горда усмивка той ги заведе до оръжейната. Показа на Крис и другите излъсканите до блясък пушки „Енфийлд“ модел 1917, които те скоро щяха да носят; сабите; военните униформи в метално сиво с искрящи бели якички, които щяха да облекат в ученическия взвод. Тук Крис бе изпълнен е особено страхопочитание. Никое от момчетата не проговори. Крис вдишваше силната сладникава миризма на оръжейно масло. Уважението, което отдаваха на този възрастен мъж сега, беше същото, което щяха да му покажат и в деня на завършването си, когато щяха да се запишат в армията на въздушните десантчици или Втора военноморска дивизия. Уважението щеше да се превърне в обич. Отгледани в мъжка среда, в спартанската атмосфера на „Франклин“, обичта щеше да се превърне в патриотизъм и гордост. Страхът от многобройните наказания скоро щеше да стане нещо обикновено и накрая нямаше да има значение. Блясъкът на ножниците на сабите, властното привличане на пушките, отличителните знаци и нашивките щяха да родят вълнение, да слеят всички елементи на героизъм и преданост, за да произведат мъжете, които „Франклин“ щеше да предаде на външния свят.
— Не можем да ви оставим само да гледате, нали? — каза полковникът.
Докато ги водеше към друга сграда, той продължи да им говори усмихнат. Там раздаде на всяко момче по два чифта обувки — черни, високо изрязани, с връзки, подобни на военни боти. Даде им и по една бяла риза, три обикновени ризи в различни цветове, по четири панталона, бельо и чорапи, по четири носни кърпи и всичко това опаковано в стегнат вързоп с една дълга памучна нощница. С обувки, преметнати около врата, и вързопите с дрехи, притиснати към гърдите, те напомняха на миниатюрни военновъздушни десантчици, които смело крачеха през горещия вятър и бързаха обратно по пътя към пансиона.
Бръснарят ги чакаше. Когато свърши, пет сантиметра от кожата на главата на Крис се показа над ушите му. Той изглеждаше като току-що уволнен от лагера новобранец. Беше изнервен и засрамен. Разгледа другите момчета, те също го разгледаха. Крис се изпъна, погледна се в огледалото и видя новопридобитите си строги черти и неочаквано се почувства много атлетичен, странно уверен в себе си.
Следваха душовете. Малкото помещение, облицовано с плочки и инсталация беше без кранчета — водата се контролираше от възпитателката. Тя надничаше от време на време и въртеше крановете. Мъжът, който ги придружаваше, им каза да се съблекат и да струпат дрехите си в един голям платнен чувал в края на стаята. Крис се засрами. Никога не беше стоял гол пред друг човек с изключение на майка си. Очите му се насълзиха отново, като си спомни за нея. Опита да се прикрие с ръце и видя, че и другите правят същото. Но възпитателката и придружаващият ги не обръщаха внимание на голотата им и това го озадачи.