Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Може би — отвърна директорът на ФБР. — Разумно предположение. Но какво те интересува това? Познаваш ли Тес? Или баща й?
Маден поклати глава.
— Тес? Не. Но баща й — разбира се. В миналото често го инструктирах за опасностите в различните страни, където го изпращаха да преговаря от Държавния департамент. Когато умря… нали знаете как… как са го измъчвали… съжалявах, че не е от моя отдел. Това, което му се случи, бе ужасно, но той не издаде нищо. Той беше герой и заради това дъщеря му заслужава да бъде защитена от властите.
— От властите? — вдигна вежди директорът на ФБР. — Какво имаш предвид?
— Тази сутрин ми се обади Алън Джерард. Каквото и да си мислиш за Вицепрезидента, аз се съобразявам с нарежданията му, а и ти би трябвало. Той беше толкова близък с Дрейк, както ти с Брайън Хамилтън. Джерард иска всеки отговорен правителствен орган да направи възможното, за да й помогне. Това значи ти и аз. ФБР и ЦРУ.
— Не разбирам. Това е вътрешен въпрос. Не влиза във вашата юрисдикция.
— Така е. Само ти предавам какво каза Вицепрезидентът и точно затова поисках да разговаряме. Защото това е вътрешен въпрос. Поне според мен, макар че Управлението продължава да проверява. Не желая съперничество. Топката е у теб. Вицепрезидентът ще ти бъде благодарен, ако се обадиш на полицията в Александрия. Ако Тес Дрейк се появи и влезе в контакт с тях. Вицепрезидентът ще ти бъде признателен — той повтори — признателен, ако предупредиш местната полиция да прехвърли разследването на вас, а след това се свържеш с канцеларията на Вицепрезидента, а също и с мен, просто в случай, че междувременно сме открили нещо, което надхвърля рамките на един чисто вътрешен въпрос.
Чатъм се намръщи. Не беше в навиците му да споделя информация с ЦРУ. В същото време приятелството му с Хамилтън го налагаше. Той беше твърдо решен да установи дали причината за смъртта му е нещастен случай.
— Миналата вечер той ми позвъни.
— Кой?
— Брайън. Настояваше да ме посети вкъщи. Очаквах го около единадесет. Имал нужда от лична услуга. Нещо свързано с Ремингтън Дрейк, вдовицата му и дъщеря му.
Лицето на Маден, загоряло до този миг, посивя.
— Да не искаш да кажеш, че смъртта на Брайън и пожарът в къщата на Дрейк…!
— Са свързани? Не знам. Но смятам да разбера. Кажи на Вицепрезидента, че ще съдействам. Ще се обадя на полицията в Александрия. Ще уредя да получа и ще предам информацията.
— Вицепрезидентът ще оцени…
— Ще оцени? Майната му. Не ме е грижа какво цени той! Интересуват ме само Хамилтън, вдовицата на Дрейк и дъщеря му.
— И мен, Ерик, и мен. Но след смъртта на Брайън… и жената на Дрейк… трябва да опазим живите. Тес. Заради приятелите ни трябва да я защитим.
— Имаш думата ми — отвърна Чатъм. — Но трябва да те предупредя, че не обичам да работя толкова тясно обвързан с ЦРУ.
— Успокой се. Само този път. Струва си заради целта да направиш компромис.
— Точно така. Компромис. Но само този път.
Маден протегна ръка. Чатъм се поколеба и я стисна с нежелание.
— Ще те държа в течение.
— Знам, че ще се справиш — както винаги.
Те се разделиха напрегнати. Всеки заслиза покрай белите паметници към колата си.
Маден кимна на бодигардовете и шофьора и погледна назад към гробището. Групата му имаше вече план за откриването на Тес Дрейк. Но опитът му в секретните операции на ЦРУ го беше научил винаги да подготвя резервен план. Сега той също беше пуснат в действие.
Лицето му почти се отпусна в усмивка. Но триумфът се смени с тъга. Съжаляваше, че в понеделник ще погребват Брайън. Една наложителна жертва.
Но за следващото погребение тук след десет дни — на Президента — изобщо не изпитваше съжаление.
И тогава Алан Джерард щеше да поеме властта.
Разтреперана, Тес спря поршето пред добре поддържана къща във викториански стил близо до Джорджтаун, сграбчи чантата с пистолета и изтича по стъпалата на широкия портик.
Никой не отговори на звънеца.
Натисна го отново.
Нищо.
Макар и неспокойна, тя не бе много изненадана. Тук живееше бившият й професор от университета, известен с това, че прекарва лятото в градината си отзад в нежни грижи за огромна сбирка от уханни лилиуми.
Беше толкова отдавна, помисли си Тес с болезнена носталгия. Не беше виждала професора откакто завърши колежа преди шест години.
Още тогава той беше стар. Може да се е пенсионирал. Или е заминал за Европа да изучава изкуството, което обожаваше.